Беше в света като вездесъщ Бог; може да се каже също, че беше в света и по отношение на промисъла и запазването му. И още добавя: „Защо казвам, че беше в света, след като и самият свят не би съществувал, ако Той не го беше сътворил?“ Така от всички страни доказва, че Той е Творецът, като едновременно отхвърля безумието на Манес, който твърдял, че всичко е сътворено от зъл творец, и безумието на Арий, който наричал Сина Божий твар; и...
Беше в света като вездесъщ Бог; може да се каже също, че беше в света и по отношение на промисъла и запазването му.
И още добавя: „Защо казвам, че беше в света, след като и самият свят не би съществувал, ако Той не го беше сътворил?“ Така от всички страни доказва, че Той е Творецът, като едновременно отхвърля безумието на Манес, който твърдял, че всичко е сътворено от зъл творец, и безумието на Арий, който наричал Сина Божий твар; и заедно с това води всеки човек към изповядване на Твореца, учейки ни да не служим на творенията, а да се покланяме на Създателя.
Но „светът – казва евангелистът – не Го позна“, тоест лошите хора, заети със светски дела. Защото името „свят“ означава и самата вселена, както тук е казано: „светът чрез Него стана“; означава и онези, които мислят по светски начин, както тук: „светът не Го позна“, тоест хората, привързани към земното.
„Го“ (αυτόν) – Отъждествявайки в своята представа Логоса, Който тук е наречен също Светлина и живот, и Човека – Иисус, Йоан говори тук и по-нататък за светлината като за човек (Го — Него не позна: αυτόν — мъж. род). Месия е бил вече в света, когато Йоан Кръстител е започнал да свидетелства за Него, бил е и след това, когато този богоизпратен свидетел вече е замлъкнал завинаги, и естествено е било да се мисли, че светът, който някога Той е създал, ще разпознае...
„Го“ (αυτόν) – Отъждествявайки в своята представа Логоса, Който тук е наречен също Светлина и живот, и Човека – Иисус, Йоан говори тук и по-нататък за светлината като за човек (Го — Него не позна: αυτόν — мъж. род). Месия е бил вече в света, когато Йоан Кръстител е започнал да свидетелства за Него, бил е и след това, когато този богоизпратен свидетел вече е замлъкнал завинаги, и естествено е било да се мисли, че светът, който някога Той е създал, ще разпознае в Него своя Творец. Но това, изненадващо, не се случило: светът не Го познал и не Го приел. За причината на това странно явление евангелистът не говори.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Беше в света като вездесъщ Бог; може да се каже също, че беше в света и по отношение на промисъла и запазването му.
И още добавя: „Защо казвам, че беше в света, след като и самият свят не би съществувал, ако Той не го беше сътворил?“ Така от всички страни доказва, че Той е Творецът, като едновременно отхвърля безумието на Манес, който твърдял, че всичко е сътворено от зъл творец, и безумието на Арий, който наричал Сина Божий твар; и заедно с това води всеки човек към изповядване на Твореца, учейки ни да не служим на творенията, а да се покланяме на Създателя.
Но „светът – казва евангелистът – не Го позна“, тоест лошите хора, заети със светски дела. Защото името „свят“ означава и самата вселена, както тук е казано: „светът чрез Него стана“; означава и онези, които мислят по светски начин, както тук: „светът не Го позна“, тоест хората, привързани към земното.
Но всички светии и пророци Го познаха.