Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
Още по-загадъчно е било отношението към Месия – въплътилия се Логос – на онзи народ, за който Месия би могъл да каже: „това е Моят народ” (ср. Ис. 51:4). Юдеите, тези най-близки до Месията хора, не са Го приели (παρέλαβον – показва, че те би трябвало да приемат Христос да бъде постоянно при тях ср. Йоан 14:3).
От Матея свето Евангелие – глава 15 – стих 24
А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Тук евангелистът очевидно говори за домостроителството на спасението в плът, и целият ход на мисълта е следният: Светлината беше истинска в света – без плът – и не беше позната; след това дойде при Своите Си в плът.
Под „Своите“ можеш да разбираш или целия свят, или Юдея, която Той беше избрал като Свой дял, като наследствен участък и собственост (Пс. 113:2).
„И Своите Му не Го приеха“ – било юдеите, било и другите хора, сътворени от Него.
Така евангелистът оплаква безумието на хората и се удивлява на човеколюбието на Владиката. „Макар да бяха Негови – казва – не всички Го приеха; защото Господ никого не привлича насила, а оставя всичко на личното разсъждение и свободната воля.“