От Йоана свето Евангелие – глава 1 – стих 13

те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.

Евангелистът прави сравнение между божественото и плътското раждане, като не без цел ни напомня за плътските раждания – за да можем, чрез сравнение, като познаем неблагородството и низостта на плътското раждане, да се устремим към божествената благодат.

Той казва, че вярващите са родени „не от кръв“ (οὐκ ἐξ αἱμάτων), тоест не от месечните кръвотечения, с които се храни и расте детето в утробата. Казват още, че и семето първо се превръща в кръв, а после се образува в плът и останалото устройство на тялото.

Понеже някои биха могли да кажат, че и раждането на Исаак е било такова, каквото е раждането на вярващите в Христа – тъй като Исаак не се родил „от кръв“, понеже у Сара месечните течения били престанали (Бит. 18:11) – евангелистът добавя: „ни от желание на плътта (ἐκ θελήματος σαρκός), ни от желание на мъж (ἐκ θελήματος ἀνδρός)“. Защото раждането на Исаак, макар и не от кръв, все пак било от желание на мъжа, понеже Авраам действително желаел от Сара да му се роди дете (Бит. 21:8). А „от желание на плътта“ – например Самуил от Анна, защото безплодната Анна силно желаела да има син (1 Цар. 1:6). Може да се каже, че Исаак е от желание на мъжа, а Самуил – от желание на плътта, тоест на Анна; а може би и в двата случая е имало и едното, и другото.

Ако искаш да научиш още нещо, слушай. Плътското съчетание става или поради естествено разпалване – защото понякога човек има горещ темперамент и поради това е силно склонен към съвкупление. Това евангелистът нарича „желание на плътта“. Или неудържимото влечение към съвкупление произлиза от лош навик и неумерен начин на живот – това той нарича „желание на мъжа“, понеже не е плод на естественото устройство, а на неумереността на мъжа.

Понеже силната склонност към съвкупление понякога се проявява у жената, а понякога у мъжа, може би под „желание на мъжа“ евангелистът разбира мъжката сладострастност, а под „желание на плътта“ – женската. Също така справедливо е под „желание на плътта“ да разбереш похотта, която разпалва плътта към съчетание, а под „желание на мъжа“ – съгласието на похотстващия за съвкупление, което съгласие е начало на делото.

Евангелистът споменава и двете, защото мнозина изпитват похот, но не се поддават веднага на плътта, а я побеждават и не стигат до самото дело. А онези, които тя надвие, стигат до желание за съвкупление, понеже първоначално плътта и тлеещата в нея похот са ги разпалили. Затова евангелистът поставя „желание на плътта“ преди „желание на мъжа“, понеже естествено похотта предшества съчетанието; и двете желания по необходимост се събират при съвкуплението. Всичко това е казано заради онези, които задават неразумни въпроси, защото по същество с тези изрази се предава една мисъл – показва се низостта на плътското раждане.

Какво тогава имаме ние, вярващите в Христа, повече от подзаконните израилтяни? Вярно е, и те се наричаха синове Божии, но между нас и тях има голяма разлика. Законът имаше във всичко „сянка на бъдещите блага“ (Евр. 10:1) и не даряваше израилтяните със същинско осиновение, а само като образ и предизобразяване.

А ние, чрез Кръщението, действително получавайки Духа Божий, викаме: „Авва, Отче!“ (Гал. 4:6). Както тяхното кръщение беше образ и сянка, така и тяхното синоположение предизобразяваше нашето осиновение. Макар и те да се наричаха синове, това беше в сянка; истината на осиновението те не притежаваха така, както ние сега я притежаваме чрез Кръщението.

Тук евангелистът по-точно определя, какво означава да бъдеш чедо Божие. Да бъдеш чедо Божие значи да бъдеш в несравнимо по-тясно общение с Бога, от това, в което пребивават децата със своите родители. Духовното раждане от Бога дава на човека, разбира се, и несравнимо по-големи сили за живот, отколкото обикновените родители предават на своите деца, бидейки сами слаби (това посочват изразите „плът” и „мъж” ср. Иc. 40:6 и Йов. 4:17).

Тук не можем да не отбележим опита да се установи нов прочит на този стих, направен от Цан. Намирайки за неразбираемо обстоятелството, че евангелистът тук толкова подробно обяснява какво значи да се родиш от Бога, Цан предполага, че в първоначалния вид този стих се е четял така: „Който (ός вместо οί) не от кръв, ни от похот мъжка, а от Бога се роди (έγεννήθη вместо έγεννήθησαν)“. По този начин, според Цан, тук става дума за безсеменното рождение на Христос – мисъл, толкова ясно изразена при светите Матей и Лука. Цан намира и потвърждение на своя прочит в някои съчинения на светите Отци. Той твърди даже, че предложеният от него прочит е бил господстващ на Запад от втори до четвърти век. Но колкото и удачно да изглежда такова поправяне на текста, въпреки това общото свидетелство на всички древни кодекси на Новия Завет ни лишават от възможност да приемем прочита на Цан.