Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 4 – стих 4

„Но когато се изпълни времето“, т.е. когато настъпи пълната мяра (πλήρωμα) на времето, необходимо момчето да порасне и да стане зрял човек. Бог е предопределил за това определена продължителност, за да може, след изтичането на назначения от Него срок, Неговият син да се освободи от подчинението на управлявалите го по-рано попечители.

„Бог изпрати“. Гръцката дума ἐξαπέστειλεν означава изпращане на някого от мястото, където пребивава изпращащият, срв. Лука 20:10 и сл.; Лука 24:49. Оттук трябва да се направи изводът, че изпратеният преди своето изпращане се е намирал при онзи, който го изпраща. Ясно е, че апостолът иска с това да обозначи истинското богосиновство на Христос, което съществено се отличава от онова богосиновство, което са имали юдеите и което сега имат християните. С други думи, тук се дава понятие за вечното съществуване на Христос като Син Божи.

„Който се роди от жена“, по-точно: е произлязъл (γενόμενον, а не γεννώμενον) от (ἐκ) „жена“. Този израз представлява определение на другата природа на Христос – човешката. Като споменава само майката на Христос, апостолът, очевидно, както и всички евангелисти, иска с това да каже за безмъжното Му зачатие.

„Подчини се на закона“, по-точно: бил под закона (γενόμενον ὑπὸ νόμον). Като Син на жена от еврейски род, Христос естествено е застанал под игото на Моисеевия закон. Забележително е, че у апостола Христос е наречен Син Божи и в състоянието на Своето въплъщение, и в състоянието на подчинение на закона. Аористът γενόμενος обозначава състояние, съвпадащо с онова, което е обозначено с глагола ἐξαπέστειλεν: именно Синът Божи е Този, Който се е родил от жена; именно Синът Божи е Този, Който се е подчинил на закона.