Разказите на противниците на апостол Павел за незначителността на неговото проповедническо дело не са оказали влияние върху йерусалимските представители на християнството. И Тит, както и другите намиращи се по това време в Йерусалим гърци и изобщо неюдеи (на това указва изразът οὐδὲ Τίτος), не бил принуден от представителите на Йерусалимската църква да приеме обрязване, макар че опит за това очевидно е бил направен от страна на юдействащите, които изисквали това от всички от всички християни, долши от езичеството. Следователно апостолът...
Разказите на противниците на апостол Павел за незначителността на неговото проповедническо дело не са оказали влияние върху йерусалимските представители на християнството. И Тит, както и другите намиращи се по това време в Йерусалим гърци и изобщо неюдеи (на това указва изразът οὐδὲ Τίτος), не бил принуден от представителите на Йерусалимската църква да приеме обрязване, макар че опит за това очевидно е бил направен от страна на юдействащите, които изисквали това от всички от всички християни, долши от езичеството.
Следователно апостолът отвел със себе си Тит необрязан – такъв, какъвто го бил довел в Йерусалим, и това отново било доказателство за неговата правота като проповедник на Евангелието сред езичниците; правота, призната именно от онези, които Павел единствено ценял – апостолите от дванадесетте.
Деяния на светите Апостоли – глава 16 – стих 3 Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин.
Проф. А. П. Лопухин
Разказите на противниците на апостол Павел за незначителността на неговото проповедническо дело не са оказали влияние върху йерусалимските представители на християнството. И Тит, както и другите намиращи се по това време в Йерусалим гърци и изобщо неюдеи (на това указва изразът οὐδὲ Τίτος), не бил принуден от представителите на Йерусалимската църква да приеме обрязване, макар че опит за това очевидно е бил направен от страна на юдействащите, които изисквали това от всички от всички християни, долши от езичеството.
Следователно апостолът отвел със себе си Тит необрязан – такъв, какъвто го бил довел в Йерусалим, и това отново било доказателство за неговата правота като проповедник на Евангелието сред езичниците; правота, призната именно от онези, които Павел единствено ценял – апостолите от дванадесетте.