Деяния на светите Апостоли – глава 16 – стих 3

„Него поиска Павел да вземе със себе си“ –за спътник и сътрудник в проповедническата дейност. Не само заради качествата, но и поради неговия произход, който го прави близък и на езичниците, и на евреите,  Павел го намира за особено подходящ за апостолската си дейност и сред едните, и другите.

„Като го взе“ – разбира се, с негово съгласие, „обряза го заради юдеите“, очевидно сам, а не чрез някой друг, което се позволявало на всеки израилтянин. Защо апостолът се решил на такава необичайна постъпка с младеж християнин, което изглежда противно и на неговите убеждения, и на решението на апостолския събор? (Деян. 15:29).

„заради юдеите“, т. е. заради още необърнатите към Христос, и които биха могли да се смутят и отклонят от християнството поради факта, че помощникът на апостола е необрязан.

Така действието на Павел се обяснява не с догматични подбуди, а с мъдрата приспособимост на Павел: „за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои, за юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеите“ (1 Кор. 9:20-22).

Това действие не противоречи и на разпоредбите на апостолския събор, защото е напълно доброволно от страна на Павел и Тимотей.

Блаж. Теофилакт пише: „Достойна за голямо удивление е мъдростта на Павел. Той, който толкова много се обявявал против обрязването на езичниците и правил всичко, докато въпросът не бъде решен, обрязал своя ученик. .. Във всяко дело  той имаше предвид ползата и не правеше нищо без цел!.. “Заради юдеите” постъпил така, защото те нямаше как да посмеят да чуят Божието слово от необрязан човек.