Що се отнася до онези, които апостолът нарича „вмъкнали се лъжебратя“ (τούς παρεισάκτους ψευδαδέλφους; членът τούς показва, че Павел има предвид група хора, известна и на читателите на посланието), то апостолът очевидно ги счита за лъжливи християни („лъжебратя“ – т.е. лъжливи християни, защото думата „брат“ в езика на апостол Павел означава „християнин“). Тези хора, които се представят за християни (срв. изразите „лъжеапостоли“ в 2 Кор. 11:26 или „лъжепророци“ в Мат. 7:15), са се промъкнали измамно (по-точно: били са допуснати по...
Що се отнася до онези, които апостолът нарича „вмъкнали се лъжебратя“ (τούς παρεισάκτους ψευδαδέλφους; членът τούς показва, че Павел има предвид група хора, известна и на читателите на посланието), то апостолът очевидно ги счита за лъжливи християни („лъжебратя“ – т.е. лъжливи християни, защото думата „брат“ в езика на апостол Павел означава „християнин“).
Тези хора, които се представят за християни (срв. изразите „лъжеапостоли“ в 2 Кор. 11:26 или „лъжепророци“ в Мат. 7:15), са се промъкнали измамно (по-точно: били са допуснати по недоглеждане в Църквата, както показва страдателната форма на причастието παρείσακτοι).
“скришно дойдоха“ (οἵτινες παρεισῆλθον). Тук вече се посочва какво са направили самите „лъжебратя“. Те са се вмъкнали там, където Павел и Варнава са действали като пълноправни ръководители („за да поробят нашата свобода“).
Става дума преди всичко за Антиохийската църква и зависимите от нея църкви в Сирия и Киликия (срв. Гал. 1:21 и Деян. 15:1, 23), в които апостолът включва и себе си с Варнава, както и останалите юдейски християни в Антиохия (срв. Гал. 2:13).
Тук става дума за „свободата“ на юдейските християни, която те имат като християни („в Христос“) – свободата от задължението да изпълняват Моисеевия закон. „Лъжебратята“ твърдели, че всеки, който носи белега на обрязването, по необходимост е длъжен да изпълнява целия Моисеев закон, дори и да е станал християнин.
Апостолът не отстъпва дори за малко („нито за час“) на исканията на тези хора, които настоявали необрязаният Тит и другите християни, дошли с него, да бъдат принудени, подобно на юдеите, да спазват Моисеевия закон.
Проф. А. П. Лопухин
Що се отнася до онези, които апостолът нарича „вмъкнали се лъжебратя“ (τούς παρεισάκτους ψευδαδέλφους; членът τούς показва, че Павел има предвид група хора, известна и на читателите на посланието), то апостолът очевидно ги счита за лъжливи християни („лъжебратя“ – т.е. лъжливи християни, защото думата „брат“ в езика на апостол Павел означава „християнин“).
Тези хора, които се представят за християни (срв. изразите „лъжеапостоли“ в 2 Кор. 11:26 или „лъжепророци“ в Мат. 7:15), са се промъкнали измамно (по-точно: били са допуснати по недоглеждане в Църквата, както показва страдателната форма на причастието παρείσακτοι).
“скришно дойдоха“ (οἵτινες παρεισῆλθον). Тук вече се посочва какво са направили самите „лъжебратя“. Те са се вмъкнали там, където Павел и Варнава са действали като пълноправни ръководители („за да поробят нашата свобода“).
Става дума преди всичко за Антиохийската църква и зависимите от нея църкви в Сирия и Киликия (срв. Гал. 1:21 и Деян. 15:1, 23), в които апостолът включва и себе си с Варнава, както и останалите юдейски християни в Антиохия (срв. Гал. 2:13).
Тук става дума за „свободата“ на юдейските християни, която те имат като християни („в Христос“) – свободата от задължението да изпълняват Моисеевия закон. „Лъжебратята“ твърдели, че всеки, който носи белега на обрязването, по необходимост е длъжен да изпълнява целия Моисеев закон, дори и да е станал християнин.
Апостолът не отстъпва дори за малко („нито за час“) на исканията на тези хора, които настоявали необрязаният Тит и другите християни, дошли с него, да бъдат принудени, подобно на юдеите, да спазват Моисеевия закон.