А Бог се отвърна и ги остави да служат на воинството небесно, както е писано в книгата на пророците: “доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?
А Бог се отвърна и ги остави да служат на воинството небесно, както е писано в книгата на пророците: “доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?
Пета книга Моисеева – Второзаконие – глава 4 – стих 19
и да не би ти, като погледнеш на небето и видиш слънцето, месечината и звездите (и) цялото небесно войнство, да се прелъстиш, та да им се поклониш и да им послужиш, защото Господ, Бог твой, ги е отредил за всички народи под цялото небе.
Книга на пророк Иеремия – глава 19 – стих 13
И къщите на Иерусалим и къщите на иудейските царе ще бъдат - като мястото Тофет - нечисти, защото върху покрива на всички къщи кадят на цялото воинство небесно и извършват възлияния на чужди богове.
Проф. А. П. Лопухин
„и ги остави“. В славянския превод „предаде“ да служат. Това не само е Божие допущение, но и „наказание за израилтяните заради тяхното почитане на идола“ (свети Йоан Златоуст и блажени Теофилакт). Заради греха на идолопоклонството Бог предава народа на най-тежкото идолопоклонство, според закона за наказание на греха чрез по-голям грях (срв. Рим. 1:24).
„и ги остави“.
„да служат“, т.е. да отдават божествено поклонение на „небесното войнство“ – на небесните светила, да ги обожествяват (Бит. 2:1). Това обожествяване на небесните светила е било много разпространена форма на идолопоклонство в древността (сабеизъм, астролатрия), особено в Египет, Халдея, Финикия. Като доказателство за разпространението на този вид идолопоклонство сред евреите Стефан привежда изказването на пророк Амос (5:25 – 27).
„да служат“,
„в книгата на пророците“. В древността сборникът с пророческите книги на всички по-малки пророци (12) се е смятал за една книга.
„в книгата на пророците“.
Думите, че юдеите не са принасяли жертви на Бога през цялото време на странстването си в пустинята, сякаш противоречи на свидетелството на Петокнижието, в което неведнъж се говори за жертвите, принасяни от юдеите в пустинята (Изх. 24 и т.н.; Числ. 7:9 и др.).
Очевидно пророкът използва на това място усилване на речта, присъщо на силните изобличения, и поради тази причина сякаш забравя или премълчава за жертвите, принасяни на истинския Бог, които сякаш се обезценяват от идолопоклонството.