Първа книга Моисеева – Битие – глава 4 – стих 15

Макар Каин да молеше да бъде избавен от позора, той не само че не бе освободен, както желаеше, но и противно на очакванията му, освен вече определеното му наказание, върху него бе сложен и знак. Защото е казано: „И тури Господ Бог на Каин знак, за да не го убие никой, който го срещне“ (Бит. 4:15).

Под „онези, които срещнат Каин“ трябва да се разбират потомците на Сит, които имали подтик да отмъстят за кръвта на своя чичо Авел и които се гнусели от Каин заради неговия позор и стенания, като не встъпвали в брачни съюзи с неговото потомство. Но понеже върху Каин имаше знак, те не смеели да го убият.

В отговор на малодушното оплакване на грешника, Бог удостоверява неговата неприкосновеност, като обещава да въздаде седмократно на всеки, който самоволно посегне на живота му. Числото седем, според особеностите на свещения език, може да означава и „много пъти“. Така Бог, от една страна, разкрива крайната престъпност на убийството и тежестта на отговорността за него, а от друга — проявява неизчерпаемото богатство на Своето милосърдие, което „не желае смъртта на грешника“, а му открива възможност да изкупи своя грях през целия остатък от живота си.

тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне.

Относно „знака“, който Бог постави на Каин, за да не бъде убит поради незнание, екзегетическата литература предлага пълно разнообразие от мнения, като повечето от тях са неудовлетворителни: те обясняват единствено как Каин е можел да бъде разпознат, но не и как е било строго забранено да се убива. Опирайки се на библейски аналогии, може да се види в този „знак“ някакво външно, чудесно действие на Бога, което служи — както за самия Каин, така и преди всичко за останалите, като явен белег за неговата неприкосновеност. По подобен начин по-късно дъгата става знак за неповторяемостта на потопа (Бит. 9:13, 15), неизгарящата къпина свидетелства за божественото пратеничество на Моисей (Изх. 3:2, 12), а връщането на слънцето с десет степени е знамение за изцелението на цар Езекия (Ис. 38:5–8).

Блажени Феодорит в своето тълкуване на това място казва: „Самото Божие определение беше знак, който забраняваше да бъде убит“, като по този начин смята, заедно с някои други по-нови тълкуватели, че това определение е било известно на всички или чрез особено божествено внушение, или, което е още по-просто, защото е било направо начертано на челото му. Подобен случай, изглежда, намираме и в книгата на пророк Йезекиил (Иез. 9:4–6).