с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.
с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.
Впрочем и тук човекът придобива нещо, именно смъртта, като прекъсване на греха, за да не стане злото безсмъртно. Така самото наказание се превръща в човеколюбие.
Псалтир – глава 127 – стих 2
Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш!
Книга на Еклисиаста или Проповедника – глава 12 – стих 7
И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.
Проф. А. П. Лопухин
“докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш”.
Изпълнява се предупреждението на Бога, изречено в случай на престъпване на заповедта – а именно, умирането, смъртта. Този закон на разруха и смърт, както личи от текста, а също и от множество библейски паралели (Пс. 103:29; 145:4; Йов 34:14–15; Екл. 12:7), засяга единствено физическата страна на човешката природа – онази, която е създадена от земя и се връща в първоначалното си състояние. От друга страна, душата на човека, имаща своя възвишен произход в Бога, не е подвластна на този закон (Екл. 12:7; Притч. 14:32; Ис. 57:2 и др.).
Смъртта не е въвеждане на нещо напълно ново и чуждо на човешката природа, а е по-скоро лишение от дара на живота. Символ на този дар е било дървото на живота, което е унищожавало действието на физическото разложение в човешкия организъм.
В този смисъл следва да се разбират и добре познатите библейски изрази, че: „Бог не е сътворил смъртта“ (Прем. 1:13), „Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие“ (Прем. 2:23), и че смъртта е влязла в света чрез греха на човека (Римл. 5:12). Тоест, смъртта не е била част от първоначалния Божи замисъл за човека, а е последствие от нарушаването на Божествения ред.