От тия се населиха островите на народите в земите им, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
От тия се населиха островите на народите в земите им, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
“островите на народите”. Това е общоупотребимо библейско обозначение на езическите племена, обитавали извън пределите на Палестина – в областите на Средиземно, Черно, Каспийско и Аралско море (Пс. 71:10; Ис. 41:5; Ис. 42:4, 10; Ис. 49:1; Ис. 51:5; Ис. 60:9; Йер. 2:10; Йер. 25:22 и др.).
Произходът на това название лесно се обяснява с наивния възглед на древните евреи, които, без да имат никаква представа за други континенти и за размерите на познатите им морета, били склонни прекомерно да увеличават последните и да смаляват първите, представяйки си ги като някакви малки острови сред непрекъсната водна стихия. Затова вероятно разглежданото от тях название най-често се прилагало към крайбрежните жители на най-голямото от тези морета, Средиземното, т.е. към обитателите на съвременна Южна Европа.
Като казва, че от тях, т.е. от посочените по-горе народи, са се населили тези по-отдалечени крайморски пунктове на Мала Азия и Европа, битиеписецът с това мълчаливо предполага, първо, че първоначалното население на посочените от него народности е било различно от тези острови; и, второ, че с течение на времето то е емигрирало оттам към тези острови. Тоест, казано с езика на науката, Библията накратко отбелязва тук факта на великото доисторическо преселение на първобитните арийци от планините на Армения и върховете на Хималаите първо в пределите на Мала Азия, а след това и в Южна Европа.
Характерна при това е и една дребна подробност в Библията, според която от тях са се „отделили“ обитателите на островите. Тоест не цялото коренно население на дадена народност е напускало отечествената си земя и се е преселвало на островите, а само определена част, отделила се от него.
“в земите им, всеки според езика си, според племето си, в народите си“
Ето най-доброто доказателство за широтата и пълнотата на просветения възглед на библейския автор върху правилната класификация на народите. Тя се извършва от него от четири основни гледни точки: географска – „в земите им“, диалектна или лингвистична – „според езика си“, расова – „според племената си“, и национална – „в народите си“.