Хам тук е назован като родоначалник на четири основни раси, произлезли от неговите синове и населявали областите на Южна Азия и горното течение на Нил. Хуш Древноеврейското название на страната „Куш“ или „Хуш“ в превода на Седемдесетте обикновено е заменено с по-късното име „Етиопия“. В асирийските клинописни паметници обаче тя, в съгласие с еврейската Библия, се нарича страна „Кус“, с което е сродно и египетското ѝ название „Кес“. От съпоставянето на библейските паралели става ясно, че са съществували две страни...
Хам тук е назован като родоначалник на четири основни раси, произлезли от неговите синове и населявали областите на Южна Азия и горното течение на Нил.
Хуш
Древноеврейското название на страната „Куш“ или „Хуш“ в превода на Седемдесетте обикновено е заменено с по-късното име „Етиопия“. В асирийските клинописни паметници обаче тя, в съгласие с еврейската Библия, се нарича страна „Кус“, с което е сродно и египетското ѝ название „Кес“. От съпоставянето на библейските паралели става ясно, че са съществували две страни с това име: едната между Вавилон и Арабския полуостров (1 Пар. 1:8–10; Пс. 86:4), другата – на североизточния бряг на Африка, приблизително на мястото на днешна Нубия, в посока към Абисиния (Ис. 18:1–2; Ис. 20:3–5; Йез. 30:4; Наум. 3:9).
Най-добро обяснение на всичко това дават паметниците на асирийската и египетската древност. Според свидетелството на първите, кушитите, или кадим, били онези първобитни протохалдеи, които съставлявали основното ядро на т.нар. шумеро-акадска народност, положила началото на най-древната халдейско-вавилонска цивилизация и култура. С течение на времето тези кушити, принудени да отстъпят тази своя територия на семитите, първо се преселили в аравийските степи, а оттам, при фараона от XII династия Усертесен I, били преселени в Египет, около 2000 г. пр. Хр., и заселени в Нубия.
Мицраим
В Библията тази дума има много определен смисъл – тя посочва именно Египет. Тя представлява форма на двойствено число от единственото Мацор, като се изхожда от това, че последното в Библията е употребено за обозначаване само на Долен Египет (4 Цар. 19:24; Ис. 19:6). Еберс и други учени смятат, че двойственото число изразява идеята за двата Египта – Горен и Долен. Други обаче обясняват произхода му с двойния ред погранични валове, с които Египет бил отделен от Арабския полуостров; по тяхното име азиатските семити наричали и цялата страна, започваща отвъд тези валове.
Самите египтяни наричали страната си земя Хеми или Кеми – име, което доста близко напомня библейския Хам. Впрочем, в по-ново време върху един древноегипетски йероглиф от хетската епоха, от времето на хиксосите, е открито и название на Египет, аналогично на библейското, във формата Мацрима.
Фут
У пророците племето на Фут се изброява сред африканските народи (Йер. 46:9; Йез. 30:5; Наум. 3:9). В съгласие с Йосиф Флавий и най-древните контексти трябва да се мисли, че това е същото като древноегипетското Фет, т.е. Ливия, която се намирала в северозападна Африка, в съседство с Нубия.
и Ханаан
Най-младият от синовете на Хам, чието потомство останало в пределите на Азия и заело Палестина до времето на завоюването ѝ от евреите при Иисус Навин. По-подробно за територията на Ханаан виж по-долу, стихове 15–19.
Проф. А. П. Лопухин
Хам тук е назован като родоначалник на четири основни раси, произлезли от неговите синове и населявали областите на Южна Азия и горното течение на Нил.
Хуш
Древноеврейското название на страната „Куш“ или „Хуш“ в превода на Седемдесетте обикновено е заменено с по-късното име „Етиопия“. В асирийските клинописни паметници обаче тя, в съгласие с еврейската Библия, се нарича страна „Кус“, с което е сродно и египетското ѝ название „Кес“. От съпоставянето на библейските паралели става ясно, че са съществували две страни с това име: едната между Вавилон и Арабския полуостров (1 Пар. 1:8–10; Пс. 86:4), другата – на североизточния бряг на Африка, приблизително на мястото на днешна Нубия, в посока към Абисиния (Ис. 18:1–2; Ис. 20:3–5; Йез. 30:4; Наум. 3:9).
Най-добро обяснение на всичко това дават паметниците на асирийската и египетската древност. Според свидетелството на първите, кушитите, или кадим, били онези първобитни протохалдеи, които съставлявали основното ядро на т.нар. шумеро-акадска народност, положила началото на най-древната халдейско-вавилонска цивилизация и култура. С течение на времето тези кушити, принудени да отстъпят тази своя територия на семитите, първо се преселили в аравийските степи, а оттам, при фараона от XII династия Усертесен I, били преселени в Египет, около 2000 г. пр. Хр., и заселени в Нубия.
Мицраим
В Библията тази дума има много определен смисъл – тя посочва именно Египет. Тя представлява форма на двойствено число от единственото Мацор, като се изхожда от това, че последното в Библията е употребено за обозначаване само на Долен Египет (4 Цар. 19:24; Ис. 19:6). Еберс и други учени смятат, че двойственото число изразява идеята за двата Египта – Горен и Долен. Други обаче обясняват произхода му с двойния ред погранични валове, с които Египет бил отделен от Арабския полуостров; по тяхното име азиатските семити наричали и цялата страна, започваща отвъд тези валове.
Самите египтяни наричали страната си земя Хеми или Кеми – име, което доста близко напомня библейския Хам. Впрочем, в по-ново време върху един древноегипетски йероглиф от хетската епоха, от времето на хиксосите, е открито и название на Египет, аналогично на библейското, във формата Мацрима.
Фут
У пророците племето на Фут се изброява сред африканските народи (Йер. 46:9; Йез. 30:5; Наум. 3:9). В съгласие с Йосиф Флавий и най-древните контексти трябва да се мисли, че това е същото като древноегипетското Фет, т.е. Ливия, която се намирала в северозападна Африка, в съседство с Нубия.
и Ханаан
Най-младият от синовете на Хам, чието потомство останало в пределите на Азия и заело Палестина до времето на завоюването ѝ от евреите при Иисус Навин. По-подробно за територията на Ханаан виж по-долу, стихове 15–19.