В библейския език понятието „земя“ често обхваща целия земен свят, като включва също и видимото небе, разглеждано като външна атмосферна обвивка на земята (срв. Бит. 14:19, 22; Пс. 68:35). Именно в този смисъл е употребено и тук, както ясно личи от контекста, според който хаотичната маса на тази „земя“ впоследствие излъчва от себе си твърдта и водата (Бит. 1:7). Думите „безвидна и пуста“, с които е описана първичната маса, носят в себе си идеята за „тъмнина, безпорядък и разруха“ (срв....
В библейския език понятието „земя“ често обхваща целия земен свят, като включва също и видимото небе, разглеждано като външна атмосферна обвивка на земята (срв. Бит. 14:19, 22; Пс. 68:35). Именно в този смисъл е употребено и тук, както ясно личи от контекста, според който хаотичната маса на тази „земя“ впоследствие излъчва от себе си твърдта и водата (Бит. 1:7).
Думите „безвидна и пуста“, с които е описана първичната маса, носят в себе си идеята за „тъмнина, безпорядък и разруха“ (срв. Ис. 40:17, 45:18; Йер. 4:23–26) — тоест, те представят състояние на пълен хаос, в който елементите на бъдещите светлина, въздух, земя, вода, както и зародишите на растителния и животинския живот, все още не са разграничени и са смесени един с друг.
Най-добър паралел на тези думи откриваме в Книгата Премъдрост Соломонова, където се казва, че Бог е сътворил света от „безформена (без-образна) материя“ (Прем. 11:18), както и в 2Петр. 3:5.
“И тъмнина над бездната”. Тази тъмнина е естествено следствие от липсата на светлина, която все още не е съществувала като отделна стихия. Светлината ще бъде изведена от първичния хаос едва по-късно – в първия ден на творческата седмица. Изразите „над бездната“ и „над водата“ в оригиналния текст използват две сродни по значение еврейски думи (tehom и maim), които обозначават огромна водна маса, съставляваща цяла „бездна“. Това насочва към първоначалното, разтопено и течно състояние на хаотичната материя.
“И Дух Божи се носеше над водата”. Относно тези думи тълкувателите се разминават в мненията си. Някои виждат в тях намек за обикновен вятър, изпратен от Бога, за да изсуши земята (Тертулиан, Ефрем Сириец, Теодорит, Абе-Езра, Розенмюлер). Други ги разбират като указание за Ангел или някаква разумна сила, назначена за тази цел (Йоан Златоуст, Кайетан и др.). Повечето обаче, сред тях Василий Велики, Атанасий Велики и Йероним, тълкуват „Дух Божи“ като Светия Дух, третото Лице на Света Троица.
Последното тълкуване е най-приемливо: то подчертава участието на Светия Дух в творението като съзиждаща и промислителна сила, която според цялостното библейско учение обуславя произхода и съществуването на целия свят, включително и на човека (срв. Бит. 2:7; Пс. 32:6; Йов 27:3; Ис. 34:16; Деян. 17:28 и др.).
Самото действие на Светия Дух над хаоса е сравнено с птица, която седи върху яйцата си и ги топли, за да пробуди в тях живот (срв. Втор. 32:11).
Така, от една страна, може да се види в хаоса известно действие на природните сили, подобно на развитието на зародиша в яйцето, а от друга – и тези сили, и техните резултати са представени като пряко зависими от Божията воля.
Проф. А. П. Лопухин
В библейския език понятието „земя“ често обхваща целия земен свят, като включва също и видимото небе, разглеждано като външна атмосферна обвивка на земята (срв. Бит. 14:19, 22; Пс. 68:35). Именно в този смисъл е употребено и тук, както ясно личи от контекста, според който хаотичната маса на тази „земя“ впоследствие излъчва от себе си твърдта и водата (Бит. 1:7).
Думите „безвидна и пуста“, с които е описана първичната маса, носят в себе си идеята за „тъмнина, безпорядък и разруха“ (срв. Ис. 40:17, 45:18; Йер. 4:23–26) — тоест, те представят състояние на пълен хаос, в който елементите на бъдещите светлина, въздух, земя, вода, както и зародишите на растителния и животинския живот, все още не са разграничени и са смесени един с друг.
Най-добър паралел на тези думи откриваме в Книгата Премъдрост Соломонова, където се казва, че Бог е сътворил света от „безформена (без-образна) материя“ (Прем. 11:18), както и в 2Петр. 3:5.
“И тъмнина над бездната”. Тази тъмнина е естествено следствие от липсата на светлина, която все още не е съществувала като отделна стихия. Светлината ще бъде изведена от първичния хаос едва по-късно – в първия ден на творческата седмица. Изразите „над бездната“ и „над водата“ в оригиналния текст използват две сродни по значение еврейски думи (tehom и maim), които обозначават огромна водна маса, съставляваща цяла „бездна“. Това насочва към първоначалното, разтопено и течно състояние на хаотичната материя.
“И Дух Божи се носеше над водата”. Относно тези думи тълкувателите се разминават в мненията си. Някои виждат в тях намек за обикновен вятър, изпратен от Бога, за да изсуши земята (Тертулиан, Ефрем Сириец, Теодорит, Абе-Езра, Розенмюлер). Други ги разбират като указание за Ангел или някаква разумна сила, назначена за тази цел (Йоан Златоуст, Кайетан и др.). Повечето обаче, сред тях Василий Велики, Атанасий Велики и Йероним, тълкуват „Дух Божи“ като Светия Дух, третото Лице на Света Троица.
Последното тълкуване е най-приемливо: то подчертава участието на Светия Дух в творението като съзиждаща и промислителна сила, която според цялостното библейско учение обуславя произхода и съществуването на целия свят, включително и на човека (срв. Бит. 2:7; Пс. 32:6; Йов 27:3; Ис. 34:16; Деян. 17:28 и др.).
Самото действие на Светия Дух над хаоса е сравнено с птица, която седи върху яйцата си и ги топли, за да пробуди в тях живот (срв. Втор. 32:11).
Така, от една страна, може да се види в хаоса известно действие на природните сили, подобно на развитието на зародиша в яйцето, а от друга – и тези сили, и техните резултати са представени като пряко зависими от Божията воля.