Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 2 – стих 14

За да не се възгордеят, като чуят за вярата, сякаш сами са принесли нещо от себе си, апостолът показва, че и това е от Бога. „За което спасение ви призова“, казва той. За какво? За да се спасите чрез освещението и вярата; така че, макар да сте повярвали, и това е благодат на Призоваващия. Защото, ако Той не ви беше призовал чрез нашето благовестие, как бихте чули?

Не е маловажно и това, че Христос приема вашето спасение като Своя слава. Защото славата на Човеколюбеца е в това мнозина да се спасят. И кой тогава не би поревнувал за Неговата слава, тоест за собственото си спасение?

„Призва“ – посочване на историческия момент, в който вечният Божи замисъл за спасението се осъществява. Средството на това призоваване е „благовестието“, което апостол Павел нарича „нашето“ (срв. Рим. 2:16; 2 Кор. 4:3; 2 Тим. 2:8).

„За да придобиете славата“ – на гръцки εἰς περιποίησιν δόξης. Изразът може да означава: 1) „за да придобием славата“; 2) „за да ни приеме Той в славата“; или „за да ни облече в слава“ (Lightfoot, op. cit., p. 121).

Думата περιποίησις може да подчертава или нашето собствено усилие за придобиване на славата, или Божието действие, чрез което Бог ни приема в Своята слава.