Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 2 – стих 13

Тъй като апостолът току-що е казал нещо страшно, което би могло да смути една неукрепнала душа, сега той успокоява сърцата им, като им показва, че всичко това е страшно за другите – за „ония, които загиват“, за които то и е определено. За вас обаче, казва той, ние сме длъжни да благодарим на Бога, защото Той ви е избрал и възлюбил. А щом ние благодарим за вас, то още повече вие самите трябва да благодарите за себе си.

„задето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината;“

Затова благодарим – защото Бог ви е избрал за Себе Си и ви е предопределил за спасение, като по Своето предузнание е видял, че сте достойни. По какъв начин? „Чрез освещение на Духа“, тоест спасил ви е, като ви е осветил чрез Духа.

А за да не каже някой: „Значи ние нищо не сме принесли от себе си?“, апостолът добавя: „и вярването в истината“, тоест осветил е нас, които сме принесли вярата в истината, в онова, което е истинно. Защото не сме повярвали на някаква лъжа, а на самата истина.

Освен това той споменава и вярата, която следва и занапред, защото и след освещението ние имаме голяма нужда от нея, за да не се отклоним.

След като завършва изложението за участта на „погиващите“, апостолът се обръща към съдбата на „избраните“ солуняни и казва, че той и неговите сътрудници са длъжни винаги да благодарят на Бога за това, че солуняните отначало са били избрани от Бога, за да придобият славата на Господа Иисуса Христа.

„Възлюбени от Господа“, тоест от Иисуса Христа, тъй като у апостол Павел названието Κύριος („Господ“) почти изключително се отнася към Господа Иисуса Христа.

„Отначало“ (ἀπ᾿ ἀρχῆς) – това е по-доброто четене, защото по-ясно подчертава мисълта на апостола за различието между вечния Божи замисъл за спасението и неговото осъществяване в определен исторически момент (срв. 1 Кор. 2:7; Еф. 1:4; 2 Тим. 1:9).

От друга страна, Codex Vaticanus (B) чете ἀπαρχήν – „начатък“, „първина“ (срв. 1 Кор. 16:15; Рим. 16:5). При това четене мисълта на апостола е насочена към солуняните като към начатък, пръв плод на неговото евангелско служение в Македония (срв. Фил. 4:15). Но по всички съображения първото четене следва да бъде предпочетено.

Така тук се посочват три степени в осъществяването на плана на спасението: вечното избиране, призоваването и придобиването на вечната слава.

„Чрез освещение от Духа“, тоест от Светия Дух (срв. 1 Петр. 1:2 по гръцкия текст).

„Чрез вяра в истината“, тоест чрез вяра в истината.