Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 1 – стих 11

За това се и молим винаги за вас, да ви направи Бог наш достойни за званието и да изпълни със сила всяко желание на благост и всяко дело на вярата,

Блаж. Теодорит Кирски (393–457)

Затова и молим Бога на всичко да изпълни с всяко благо вас, които сте се удостоили с призванието, и да даде вярата ви да принесе своите плодове.

Под „делото на вярата“ апостолът тук разбира търпението в страданията. Защото именно чрез него, казва той, Господ ще се прослави във вас, а вие ще станете съпричастни на Неговата бъдеща слава.

Така, след като ги утешава с надеждата за бъдещото, апостолът преминава към учението за свършека.

Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)

„Затова и винаги се молим за вас, та нашият Бог да ви направи достойни за званието.“ Как така, нима те вече не са били призвани? Да, били са. Но апостолът не говори за онова призвание, защото според него „мнозина са звани“. И онзи, който нямал сватбена дреха, бил зван (Мат. 22:11–13), както били звани и петте неразумни девици (Мат. 25:10–12), но нито той, нито те влезли. Под „звание“ тук апостолът разбира онова призвание, което се потвърждава чрез дела и което...

„Затова и винаги се молим за вас, та нашият Бог да ви направи достойни за званието.“

Как така, нима те вече не са били призвани? Да, били са. Но апостолът не говори за онова призвание, защото според него „мнозина са звани“. И онзи, който нямал сватбена дреха, бил зван (Мат. 22:11–13), както били звани и петте неразумни девици (Мат. 25:10–12), но нито той, нито те влезли.

Под „звание“ тук апостолът разбира онова призвание, което се потвърждава чрез дела и което именно в този смисъл е истинско призвание, както и истинската вяра е действената вяра. Затова той прибавя и следващите думи.

„И да изпълни всяко благоволение на добротата.“

Такова призвание, казва апостолът, имам предвид – та „всяко благоволение“ Божие, тоест всичко, което Му е благоугодно, да се изпълни във вас и вие да станете такива, каквито Бог желае да бъдете, без да ви липсва нищо.

Същевременно с тези думи апостолът смирява и тяхната гордост, за да не се възгордяват от многото похвали, които им е отправил, като показва, че все още не са достигнали съвършенство.

„И делото на вярата със сила.“

Нека Бог, казва той, направи съвършено във вас търпението в гоненията. По какъв начин? „Със сила“ – тоест като ви укрепи и направи силни.

Защото търпението е дело на вярата; следователно онзи, който няма търпение, не показва и делото на вярата.

Виж повече ↓

Проф. А. П. Лопухин

Главата завършва с напомнянето на апостол Павел, че той винаги се моли за солуняните, та Бог да ги счете достойни за призванието към Царството на Неговата слава. „Призвание“ – тук мисълта е насочена преди всичко към бъдещето, макар думата κλῆσις по начало и в основния си смисъл да обозначава началния акт на спасението. „Благоволение в доброто“ – тоест радост и вътрешно удовлетворение от вършенето на добро. Добро е още самото извършване на доброто; но човек достига по-висока степен на съвършенство,...

Виж повече ↓

Няма посочени паралелни места.