та да се прослави във вас името на Господа нашего Иисуса Христа, и вие в Него, по благодатта на нашия Бог и на Господа Иисуса Христа.
та да се прослави във вас името на Господа нашего Иисуса Христа, и вие в Него, по благодатта на нашия Бог и на Господа Иисуса Христа.
Изразът „името на Господа“ се употребява в Стария Завет по отношение на Бога и обозначава Неговото величие, могъщество и достойнство (срв. Лев. 24:11; Втор. 28:58). Апостол Павел пренася този израз, обозначаващ славата на Яхве, върху Личността на Иисус Христос.
С думите „по благодатта“ апостолът подчертава извора, от който произтича всяко прославяне, и същевременно отстранява всяка мисъл за човешка заслуга. Навсякъде и във всичко действа Божията благодат.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„За да се прослави във вас името на Господа нашего Иисуса Христа, и вие в Него.“
Ако у вас се осъществи всичко казано по-горе, тогава още в този живот, казва апостолът, името на Господа ще се прослави във вас. Защото, когато другите ви виждат да понасяте всяко изпитание от любов към своя Владика, това ще бъде за Негова слава: ще се види колко благ е Той, щом Неговите раби са готови да умрат за Него, и колко силен е, щом ви укрепява да търпите.
Но и вие ще се прославите в Него, понеже се оказвате толкова верни, че понасяте всичко. Защото славата на раба се състои в това да бъде верен на своя Владика.
Може да се разбере и по друг начин: страданието за Христос само по себе си е слава, защото прави човека по-чист, винаги готов да се предаде на смърт и така показва, че стои по-високо от страха пред смъртта.
„По благодатта на нашия Бог и Господа Иисуса Христа.“
И това, казва апостолът, зависи от Бога, а не от нас. Негова благодат е и това, че Господ се прославя в нас, когато не предпочитаме нищо пред Него като най-сладък и най-желан от всичко; Негова благодат е и това, че ние се прославяме в Него, когато получаваме от Него сила да понасяме всички изпитания.