Очевидно в Коринт е имало хора, които са обвинявали апостола в неискреност, като че ли допуска фалш в своите послания. Апостолът твърди, че това обвинение е неоснователно. В посланието всичко трябва да се разбира така, както е казано, в неговия обикновен и естествен смисъл. “пък се надявам”. Тук за пръв път апостолът говори лично от свое име, защото изразява свое лично, субективно състояние. Тази фраза, както и началото на 14-ти стих, трябва да бъдат свързани помежду си. По-добре е да...
Очевидно в Коринт е имало хора, които са обвинявали апостола в неискреност, като че ли допуска фалш в своите послания. Апостолът твърди, че това обвинение е неоснователно. В посланието всичко трябва да се разбира така, както е казано, в неговия обикновен и естествен смисъл.
“пък се надявам”. Тук за пръв път апостолът говори лично от свое име, защото изразява свое лично, субективно състояние. Тази фраза, както и началото на 14-ти стих, трябва да бъдат свързани помежду си. По-добре е да се преведат така: „А аз се надявам, че докрай ще разберете, както отчасти вече разбрахте, че ние сме ваша похвала.“
“докрай”, тоест до Второто пришествие Христово. В Посланието до римляните апостолът казва, че при това пришествие ще се разкрият всички тайни на човешките сърца (Рим. 2:16). Но коринтяните вероятно и преди този краен срок ще могат да разберат истинското разположение на сърцето на апостола и неговото значение за тях.
В деня на страшния Христов съд апостолите ще се гордеят със своите ученици, коринтяните, а те от своя страна, със своите учители, апостолите.
Проф. А. П. Лопухин
Очевидно в Коринт е имало хора, които са обвинявали апостола в неискреност, като че ли допуска фалш в своите послания. Апостолът твърди, че това обвинение е неоснователно. В посланието всичко трябва да се разбира така, както е казано, в неговия обикновен и естествен смисъл.
“пък се надявам”. Тук за пръв път апостолът говори лично от свое име, защото изразява свое лично, субективно състояние. Тази фраза, както и началото на 14-ти стих, трябва да бъдат свързани помежду си. По-добре е да се преведат така: „А аз се надявам, че докрай ще разберете, както отчасти вече разбрахте, че ние сме ваша похвала.“
“докрай”, тоест до Второто пришествие Христово. В Посланието до римляните апостолът казва, че при това пришествие ще се разкрият всички тайни на човешките сърца (Рим. 2:16). Но коринтяните вероятно и преди този краен срок ще могат да разберат истинското разположение на сърцето на апостола и неговото значение за тях.
В деня на страшния Христов съд апостолите ще се гордеят със своите ученици, коринтяните, а те от своя страна, със своите учители, апостолите.