Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 2 – стих 12

Удивително е как той не оставил никого без утеха, а на всеки казал онова, от което се нуждаел! А „молехме“ – за това, да понасят мъжествено всичко. Следователно, казва, аз не търсех слава. По-горе апостолът уподоби себе си на кърмачка, а сега се уподобява на баща, показвайки своята любов, власт и простота. Защото кой баща се държи надменно пред децата си?

„ние подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава.“ 

Да „убеждава“ (в славянския текст – „свидетелствовать“) вече е белег на твърде строго наставление. Следователно, казва, аз не ви ласкаех. След като каза „както баща“, прибави и думата „убеждавахме“ („свидетелствувахме“). Защото, казва, не строго и властно, а както бащи наставляхме „да постъпва достойно за Бога“.

Виж как той, разказвайки за онова, което вече се е случило, едновременно поучава и убеждава. Защото, ако Бог ни призовава в Своето царство, то трябва да понасяме всичко.

Идеята за Божието царство е еврейска по произход; тя се среща много често в Евангелието, но не толкова често у останалите новозаветни писатели. За гърците тази идея била чужда. Апостолът обаче, както изглежда, особено я подчертавал в проповедта си в Солун. От това се възползвали неговите противници, юдеите, като ѝ придали лъжливо тълкуване, опасно от политическа гледна точка (Деян. 17:7).

Твърде възможно е печалният опит в Солун да е подтикнал св. ап. Павел впоследствие да се откаже от тази форма на представяне на християнството в гръцките градове.