Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.
Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.
Тук апостолът възхвалява и солуняните. Не може да се каже, говори той, че само ние постъпвахме във всичко безукорно, а вие сте показали нещо несъответстващо на онова, на което ви наставлявах; защото вие ни слушахте не с такова разположение, с каквото се слушат хората, а внимавахте в думите ни така, сякаш Сам Бог ви наставляваше.
„Слушаното от нас слово Божие“ апостолът нарича проповедта, в която се вярва посредством слушането. „Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“ (Рим. 10:14).
„което и действува във вас, вярващите.“
Откъде се вижда, че сте приели моята проповед като слово Божие? От вашите дела, казва, тоест нейното действие се проявява в делата ви. Ако не бяхте я приели по този начин, не бихте понесли толкова мъжествено толкова много изпитания. Защото, както самият апостол чрез претърпените опасности доказва, че не е ласкател и измамник, така и тяхната вяра се разкрива чрез бедствията, които са понесли.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Нов израз на благодарност от страна на апостола за обръщането на солуняните и за тяхната твърдост при гоненията.
Те приели словото Божие не като човешко слово, откъдето произтича и неговата действеност. Възприели го със сърцето си и то действа в тях, като принася добри плодове, действа в тях като „вярващи“ (сегашно причастие: πιστεύουσιν).
„Словото е действено, докато слушателите вярват. Тези два факта вървят заедно. Ако вярата изчезне, ще престане и въздействието на словото на проповедта“ (Adeney, The Century Bible: Thessalonians, с. 171).