Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 2 – стих 13

Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.

Проф. А. П. Лопухин

Нов израз на благодарност от страна на апостола за обръщането на солуняните и за тяхната твърдост при гоненията.

Те приели словото Божие не като човешко слово, откъдето произтича и неговата действеност. Възприели го със сърцето си и то действа в тях, като принася добри плодове, действа в тях като „вярващи“ (сегашно причастие: πιστεύουσιν).

„Словото е действено, докато слушателите вярват. Тези два факта вървят заедно. Ако вярата изчезне, ще престане и въздействието на словото на проповедта“ (Adeney, The Century Bible: Thessalonians, с. 171).

Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Тук апостолът възхвалява и солуняните. Не може да се каже, говори той, че само ние постъпвахме във всичко безукорно, а вие сте показали нещо несъответстващо на онова, на което ви наставлявах; защото вие ни слушахте не с такова разположение, с каквото се слушат хората, а внимавахте в думите ни така, сякаш Сам Бог ви наставляваше. „Слушаното от нас слово Божие“ апостолът нарича проповедта, в която се вярва посредством слушането. „Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как...
Виж повече ↓

Няма посочени паралелни места.