Тъй и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
Тъй и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 10
ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
Проф. А. П. Лопухин
Тук апостолът привежда вече неопровержимо доказателство, а именно заповедта на Самия Господ. Той има предвид онова, което е предадено от евангелист Матей (Мат. 10:10; срв. Лука 10:7).
Ясно е, че апостолът гледа на проповедничеството като на особен вид служение, установено от Самия Господ Иисус Христос. Докато останалите вярващи се занимават с делата на своята професия, проповедниците трябва да оставят своите занятия („да оставят мрежите си“ е трябвало да направят и апостолите), за да се посветят изцяло на грижата за човешките души. Затова Църквата, на която те служат, е длъжна да се грижи за тяхната издръжка. Това се отнася и за християнското духовенство и утвърждава неговото право да получава издръжка от своето паство.