Но аз се не възползувах ни с едно от тия права: и не писах това, за да се приложи всичко туй към мене. Защото за мене е по-добре да умра, отколкото някой да ми осуети похвалата.
Но аз се не възползувах ни с едно от тия права: и не писах това, за да се приложи всичко туй към мене. Защото за мене е по-добре да умра, отколкото някой да ми осуети похвалата.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Колкото и да са несъмнени правата на апостол Павел да получава издръжка от християнските общини, той доброволно се е отказал от това свое право. Подбудата за този негов отказ е била съображението, че проповедническото му служение не е било за него лично заслуга, а дълг пред Христос. Своето себеотрицание апостолът е простирал дори по-далеч от отказа от възнаграждение. В цялата си дейност като проповедник той е жертвал своята свобода там, където това е било необходимо за ползата на ближния, за спасението на хората.
“аз се не възползувах ни с едно от тия права”. Апостолът говори за своя отказ от правата си на възнаграждение, за да даде урок на онези коринтски християни, които не са искали, в името на своята свобода, да се откажат от яденето на идоложертвено месо. Оттук нататък апостолът започва да говори за себе си в единствено число, защото онова, за което говори, има значение само за него лично.
“за да се приложи всичко туй към мене”, т.е. да ми бъде давана издръжка, както на другите учители.
“похвалата”, т.е. онова, с което аз с право се гордея, именно моят отказ от издръжка.