Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), –
Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), –
Пета книга Моисеева – Второзаконие – глава 10 – стих 17
защото Господ, Бог ваш, е Бог на боговете и Господар на господарите, Бог велик, силен и страшен, Който не гледа на лице и не взема дарове,
Проф. А. П. Лопухин
Тук апостолът донякъде ограничава мисълта си за нищожеството на езичеството.
“Има само по име богове”. Фантазията на езичниците е населила небето и земята с нейните планини, морета, извори и гори, с божества. Но това са богове само по название, само по име; тяхното съществуване е мнимо. Те „съществуват“ само във въображението на своите почитатели.
“Както и има много богове и много господевци”. С тези думи апостолът иска да каже, че макар отделните митологични богове да не са нищо повече от образи, създадени от човешката фантазия, все пак зад тези образи стоят реални духовни сили, с които човек се сблъсква на практика. А какви са тези сили? Апостолът разглежда езичеството изобщо като дело на злите духове, които са отклонили човечеството от Бога и са запълнили образувалата се след това празнота в човешките сърца с нищожни и нечисти образи на фантазията. Затова той казва, че езичниците принасят жертви на бесовете (1Кор. 10:20), че бесовете са “светоуправници на тъмнината на тоя век“ (Ефес. 6:12), и че сатаната е „богът на този свят“ (2Кор. 4:4). По този начин изразът “много богове” може у апостола да означава висшите духове на царството на тъмнината, а изразът “много господевци” – духовете от по-нисък разред, намиращи се под тяхна власт.
Не противоречи ли този възглед за произхода на езичеството на онова учение, което намираме в първа глава на Посланието до римляните? Не – тук няма противоречие, а по-скоро допълнение. Там апостолът обяснява произхода на езичеството главно в психологически план, без да говори за влиянието на злите духове, за да изтъкне греховността на самото човечество, което, проникнато от грях, е създало такова греховно явление като идолопоклонството. А тук, с цел да даде практически наставления на коринтяните, той поставя на преден план именно бесовското влияние в процеса на възникването на езичеството.