Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 6 – стих 2

Понеже вярващите, като хора без високо образование, изглеждали негодни да разглеждат правни спорове, апостолът им посочва тяхната тежест и достойнство. Най-напред ги нарича светии, а след това казва, че те ще съдят света. Това обаче не означава, че вярващите ще заемат мястото на съдии и лично ще произнасят присъди, Съдия е Господ. Но те ще изобличат (κατακρινοΰσιν) света. Защо? Защото ако те, хора подобни на всички останали, са повярвали, а другите, не, то самият факт на тяхната вяра представлява осъждане за невярващите.

Забележи: апостолът не казва „светът ще приеме съд от вас“, а „светът ще бъде съден от вас“, защото самият живот на повярвалите е пример за света.

Фразата „недостойни да съдите най-малките работи“ означава следното: коринтяните сякаш се срамували да бъдат съдени от „своите“, от християни. Затова апостолът казва: напротив, срамно е, когато вие търсите съд при външните, защото техните съдилища са лоши, несправедливи, а не като тези вътре в общността.

“Не знаете ли“. Тук апостолът напомня на коринтяните неща, които им е говорил по време на престоя си при тях.

“светиите ще съдят света“. Източните църковни тълкуватели обясняват тези думи преносно: на Страшния съд християните, чрез своя непорочен живот, ще бъдат живо изобличение за езическата порочност (Мат. 25:40). Но контекстът на текста насочва към реално участие на християните в съд над света. Сам Господ Иисус Христос е казал на апостолите, че при Своето второ пришествие те ще седнат на дванадесет престола и ще съдят дванадесетте колена Израилеви (Мат. 19:28). Свети Йоан Богослов разширява това право и върху всички вярващи (Откр. 2:26–27; 20:4).