Коринтяните в някакъв смисъл принизявали своето достойнство, смятайки себе си за слуги на своите учители. Апостолът иска да възстанови уважението им към самите себе си и за тази цел променя само лозунга, който те си избрали. Те казвали: „Аз съм Павлов, аз Аполосов, а аз Кифин!“, а апостолът ги съветва да казват обратното: „наш е Павел, наш е Аполос, наш е Кифа!“ Наистина, всеки проповедник служи на християнското общество по своему, със своите особени дарования – както на благото на...
Коринтяните в някакъв смисъл принизявали своето достойнство, смятайки себе си за слуги на своите учители. Апостолът иска да възстанови уважението им към самите себе си и за тази цел променя само лозунга, който те си избрали. Те казвали: „Аз съм Павлов, аз Аполосов, а аз Кифин!“, а апостолът ги съветва да казват обратното: „наш е Павел, наш е Аполос, наш е Кифа!“
Наистина, всеки проповедник служи на християнското общество по своему, със своите особени дарования – както на благото на християнската общност служи всичко на света: „светът“ или цялото творение, одушевено и неодушевено, което е подчинено на Христос, а в Христос и на Църквата (Еф. 1:22);
„или живот, или смърт“, т.е. всички явления на живота – здраве, творчество и др., и всички явления на смъртта – болест, страдание, разруха на тялото;
„сегашно или бъдеще“ – с една дума, всичко на света, по Божия воля, служи на доброто на вярващите в Христос.
Колко повече това трябва да се каже за проповедниците!
Проф. А. П. Лопухин
Коринтяните в някакъв смисъл принизявали своето достойнство, смятайки себе си за слуги на своите учители. Апостолът иска да възстанови уважението им към самите себе си и за тази цел променя само лозунга, който те си избрали. Те казвали: „Аз съм Павлов, аз Аполосов, а аз Кифин!“, а апостолът ги съветва да казват обратното: „наш е Павел, наш е Аполос, наш е Кифа!“
Наистина, всеки проповедник служи на християнското общество по своему, със своите особени дарования – както на благото на християнската общност служи всичко на света: „светът“ или цялото творение, одушевено и неодушевено, което е подчинено на Христос, а в Христос и на Църквата (Еф. 1:22);
„или живот, или смърт“, т.е. всички явления на живота – здраве, творчество и др., и всички явления на смъртта – болест, страдание, разруха на тялото;
„сегашно или бъдеще“ – с една дума, всичко на света, по Божия воля, служи на доброто на вярващите в Христос.
Колко повече това трябва да се каже за проповедниците!