Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
„Любовта никога не отпада.“ Тези думи съдържат темата на следващия раздел.
„Пророчествата ще престанат.“ Тук се има предвид дарът на пророчеството, какъвто са имали много християни през първия и втория век (срв. 1 Кор. 12:10 и „Учението на дванадесетте апостоли“). Оттогава този дар в първоначалния си вид вече не съществува и може да се каже, че се е преобразил в „дар на проповедничеството“. С настъпването на царството на славата и в тази последна своя форма той ще стане излишен. На кого, в края на краищата, ще бъде нужна проповед в бъдещия живот? Добрите вече ще са достигнали блаженството, а злите ще са загубили способността за поправяне.
„Езиците ще замлъкнат“, по-точно: „ще утихнат“. Ще приключи онова състояние на трескаво възбуждение, което е изглеждало толкова привлекателно за коринтските християни. Може да се предполага, че този дар на езиците сравнително скоро се е превърнал в религиозна поезия и музика, но и за тези изкуства няма да има място в славното царство на Месията.
„Знанието ще се изчезне“, тоест знанието като особен дар, получаван само от някои хора, ще престане да съществува, защото, както е казано у пророка (Йер. 31:34), всички ще познават Господа – от малък до голям.