„Всичко извинява“ (πάντα στέγει, букв. всичко покрива), т.е. всичко извинява, като покрива с плаща си всички недостатъци на ближния. При това, разбира се, в името на справедливостта, любовта в необходимите случаи поема върху себе си всички неприятни последици, които могат да произлязат от такова отношение към човешките простъпки. „На всичко вярва“, т.е. винаги се доверява на хората, с надеждата, че най-добрите чувства у никого не могат да заглъхнат завинаги. Именно това доверие служи за основа, за да бъдат извинявани чуждите...
„Всичко извинява“ (πάντα στέγει, букв. всичко покрива), т.е. всичко извинява, като покрива с плаща си всички недостатъци на ближния. При това, разбира се, в името на справедливостта, любовта в необходимите случаи поема върху себе си всички неприятни последици, които могат да произлязат от такова отношение към човешките простъпки.
„На всичко вярва“, т.е. винаги се доверява на хората, с надеждата, че най-добрите чувства у никого не могат да заглъхнат завинаги. Именно това доверие служи за основа, за да бъдат извинявани чуждите недостатъци и пороци.
„На всичко се надява“. Случва се вече да не остава място в душата на обичащия за вяра в поправянето на човека: тъжната действителност разрушава тази вяра. Но и тогава, когато вярата или увереността в изправянето на ближния отслабне, сърцето на любящия не напуска надеждата, че доброто в крайна сметка ще победи.
„Всичко претърпява“. Любовта, в това упование за поправянето на човека, не се уморява и търпеливо понася всички разочарования.
Проф. А. П. Лопухин
„Всичко извинява“ (πάντα στέγει, букв. всичко покрива), т.е. всичко извинява, като покрива с плаща си всички недостатъци на ближния. При това, разбира се, в името на справедливостта, любовта в необходимите случаи поема върху себе си всички неприятни последици, които могат да произлязат от такова отношение към човешките простъпки.
„На всичко вярва“, т.е. винаги се доверява на хората, с надеждата, че най-добрите чувства у никого не могат да заглъхнат завинаги. Именно това доверие служи за основа, за да бъдат извинявани чуждите недостатъци и пороци.
„На всичко се надява“. Случва се вече да не остава място в душата на обичащия за вяра в поправянето на човека: тъжната действителност разрушава тази вяра. Но и тогава, когато вярата или увереността в изправянето на ближния отслабне, сърцето на любящия не напуска надеждата, че доброто в крайна сметка ще победи.
„Всичко претърпява“. Любовта, в това упование за поправянето на човека, не се уморява и търпеливо понася всички разочарования.