Апостолът посочва основанието, поради което споменатите дарове трябва да престанат да съществуват. Пророчеството може да разкрива само отделни черти от картината на бъдещето, както и онези, които притежаваха дара на знанието, могат да разбират само отделни страни от историята на домостроителството на нашето спасение. А за да бъде разбран добре който и да е отделен момент, е необходимо ясно да се обхване цялото: само пълното познание е истинско познание, а до такова пълно познание човек не може да достигне в...
Апостолът посочва основанието, поради което споменатите дарове трябва да престанат да съществуват. Пророчеството може да разкрива само отделни черти от картината на бъдещето, както и онези, които притежаваха дара на знанието, могат да разбират само отделни страни от историята на домостроителството на нашето спасение. А за да бъде разбран добре който и да е отделен момент, е необходимо ясно да се обхване цялото: само пълното познание е истинско познание, а до такова пълно познание човек не може да достигне в настоящия живот.
За дара на езиците апостолът тук не говори: неговото прекратяване, тъй като предполага екстатично състояние, няма смисъл да бъде обсъждано. Който действително пребъдва постоянно в Бога, живее в Бога – така ще живеят всички вярващи в царството на славата, а някои живеят така още и сега, той няма нужда от това особено средство, каквото представлява екстазът, за да влиза от време на време в общение с Бога.
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът посочва основанието, поради което споменатите дарове трябва да престанат да съществуват. Пророчеството може да разкрива само отделни черти от картината на бъдещето, както и онези, които притежаваха дара на знанието, могат да разбират само отделни страни от историята на домостроителството на нашето спасение. А за да бъде разбран добре който и да е отделен момент, е необходимо ясно да се обхване цялото: само пълното познание е истинско познание, а до такова пълно познание човек не може да достигне в настоящия живот.
За дара на езиците апостолът тук не говори: неговото прекратяване, тъй като предполага екстатично състояние, няма смисъл да бъде обсъждано. Който действително пребъдва постоянно в Бога, живее в Бога – така ще живеят всички вярващи в царството на славата, а някои живеят така още и сега, той няма нужда от това особено средство, каквото представлява екстазът, за да влиза от време на време в общение с Бога.