Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 11 – стих 25

Ако има момент, в който повече от всеки друг се проявява Божията мъдрост, то това е тук. Виждаш, че Израил беше признат от всички хора, и удивляваше всички – а сега напълно бе отхвърлен; и на тяхно място дойдоха езичниците. Но не гневната Божия ръка е сторила това, а изобилната Му мъдрост. И за да не бъдат те (юдеите) съвсем обезсърчени, апостолът казва, че това закоравяване не е напълно, а частично. (…)

И за да не се възгордяват (езичниците), добави: ‘докле влезе пълнотата на езичниците’, тоест – когато мнозина от тях повярват, тогава и онези (юдеите) ще бъдат приети. Защото Бог не направи това от омраза към юдеите, а за да обърне всичко към милост, допусна да се случи така.

(Беседа 21, върху Римляни)

Досега апостолът говореше за бъдещото обръщане на израилския народ към Христос, изхождайки от общи богословски принципи и логически разсъждения.
Сега обаче той заявява това пряко и определено, защото му е било разкрито чрез особено откровение. Обръщането на Израил непременно ще се случи — така му е било съобщено от Бога.

Като срок за изпълнението на това пророчество апостолът посочва момента, когато „пълнотата на езичниците“ ще влезе в Христовата Църква. Неслучайно Бог някога е избрал израилския народ — в Неговия вечен план това избиране има дълбок смисъл и цел. Поглеждайки върху целия Божи замисъл за спасението на човечеството, апостолът се възхищава от величието и мъдростта на Божественото домостроителство, изразявайки благодарност и благоговение пред Него.

„Тая тайна“ — апостолът не нарича „тайна“ обръщането на Израил, за да го представи като нещо непонятно или загадъчно. В Новия Завет думата тайна означава истина или събитие, открито на човека чрез Божествено откровение (срв. Еф. 3:3–6). Следователно апостолът говори тук за нещо, което му е било разкрито свише (срв. 1 Кор. 15:51; 1 Сол. 4:15).

Тази тайна съдържа две основни истини:

Ожесточението на Израил е само частично. Това личи от думите „другите се ожесточиха“ (ст. 7) и „някои от клоните се отчеснаха“ (ст. 17). Следователно апостолът има предвид не целия народ, а само определена част от него.

Ожесточението ще продължи само докато „влезе пълнотата на езичниците“. Изразът τὸ πλήρωμα τῶν ἐθνῶν не трябва да се разбира в строго количествен или математически смисъл. Апостолът иска да каже, че когато езическият свят като цяло, макар и не всеки човек поотделно, приеме Христовата вяра и влезе в Църквата, тогава ще настъпи и духовното възраждане на Израил.