Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 11 – стих 14

та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях.

Св. Йоан Касиан (ок. 360 – ок. 436)

Благочестието на един вярващ може да събуди ревност у друг — не завист, а ревност към доброто, както у евреите, които, виждайки пламъка на вярата у езичниците, да пожелаят да се върнат към Бога. (Conlationes, Беседа 3)

Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)

Павел не изпитва омраза към своите братя по плът, дори когато те го гонят. Той желае да ги спаси — и ако е нужно, чрез ревността, която ще събуди у тях, когато видят, че езичниците получават Божиите благословения, които първо са били за тях.

(Писмо 149)

Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)

Виж любовта на Павел! Не казва: „да ги обвиня“, или: „да ги изоблича“, а: „да ги възбудя към ревност“. Тоест, да ги накарам да поискат сами това, което им се е отнело. И виж скромността: не казва, че ще спаси всички, а „някои от тях“ — като добър ловец, който се радва и на едно спасено.

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 9 – стих 22
за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои.