Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност.
Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност.
Господ използва дори падението на едни, за да издигне други. Израил се препъна, за да се отворят вратите за народите. Но езичниците не трябва да се възгордяват, защото самите те се спасяват чрез милост, не по заслуга. А и евреите, ако се разкаят, ще бъдат присадени отново (вж. Рим. 11:23).
Tractatus in Evangelium Ioannis, 53:6
Апостолът отново предугажда възможна съблазън: „Нима Израил се спъна окончателно?“ — Не!, казва той. Те паднаха, но не без надежда за възстановяване. Чрез тяхното отхвърляне, вярата дойде при езичниците, но това не значи, че Израил е напълно изключен. Напротив, Бог допуска езичниците да повярват, за да възбуди ревност у юдеите — да пожелаят и те да се върнат при Него.
Ожесточението на израилския народ не е било крайна Божия цел, а само средство за спасението на езичниците. А това спасение на езичниците пък ще пробуди у евреите желание да се съревновават в търсенето на спасението в Христос. И когато юдейският народ се обърне към Христос, тогава християнският живот ще се оживи още повече.
Че еврейският народ може да се обърне към Христос, свидетелства неговият произход — неговият произход е от дълбоко вярващите в Бога патриарси. Затова апостолът увещава християните от езичниците да не презират „отсечените клони“ — тоест временно отхвърления Израил, защото тези клони могат отново да бъдат присадени към дървото, от което са били отделени.
Не е ли било това ожесточение на мнозинството от юдеите всъщност не цел, а средство в Божия промисъл, когато Той им предложил новия път към праведност — път, към който те не проявили съчувствие? Спънали ли са се те, за да паднат безвъзвратно (срв. Рим. 9:32)? Съвсем не — Бог никога не е възнамерявал да погуби еврейския народ. Но чрез това падение, чрез временното им отхвърляне, се откри пътят към Христовото царство за езичниците.
(Как точно едното е довело до другото апостолът тук не обяснява подробно, но вероятно има предвид притчата за поканените на вечеря — Мат. 22:1–14, в която Спасителят предсказва, че заради отказа на евреите да участват в Господната трапеза, на тяхно място ще бъдат поканени езичниците.)
Деяния на светите Апостоли – глава 13 – стих 47
Защото Господ тъй ни заповяда: "поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя"
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 10 – стих 19
Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: "Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ".
Св. Ириней Лионски (130 – 202)
Бог допусна отхвърлянето на Месията от юдеите, за да открие чрез това врата на спасението за езичниците, но без да отнеме възможността за спасение на Израил. Божият дом е за всички народи. (Против ересите, IV, 21)