Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата.
Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата.
Апостолът вече достатъчно ясно е показал, че благодатният избор на Бога не изключва свободата на човешката воля. В съгласие с това той сега доказва, че избраният юдейски народ сам е виновен за своето отхвърляне: те не са приели откритата им в Евангелието Божия правда — и не защото не са я познали, а защото не са поискали да я признаят. Те са мислели, че праведността се постига само чрез дела по закона.
„Какво, прочее, ще кажем?“ — с този въпрос апостолът извежда заключението от всичко казано: оправдание са получили не израилтяните, които ревностно са го търсели, а езичниците, които не са се надявали на него.
„оправдание чрез вяра“ (δικαιοσύνην δὲ τὴν ἐκ πίστεως)— това е пътята, по който езичниците са достигнали оправдание: не чрез дела на закона, а чрез вярата, приета с открито сърце.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 10 – стих 20
А Исаия смело казва: "намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене".
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Тук апостолът дава най-ясното обяснение, показвайки защо езичниците бяха приети, а израилтяните — отхвърлени. Езичниците, казва той, придържайки се към правдата, която е от вярата, наистина се оправдаха, а израилтяните, непрестанно търсейки „закона на правдата“, тоест закона на делата, не достигнаха до правдата, защото законът, основан върху дела, не бе способен да оправдае.