“закона на правдата”. Идеалът, към който се стремели юдеите, не била самата праведност, а законът за нея — не същността, а сянката ѝ; не духът, а буквата. Ако те действително бяха търсили самата правда, Законът би ги довел направо до нея — чрез вярата в Христос (срв. Рим. 10:4). Но, устремени към външната страна на закона, те се отклонили по лъжливия път на делата. Апостолът съвсем не казва, че Израил е паднал заради самата си привързаност към закона на Мойсей,...
“закона на правдата”. Идеалът, към който се стремели юдеите, не била самата праведност, а законът за нея — не същността, а сянката ѝ; не духът, а буквата. Ако те действително бяха търсили самата правда, Законът би ги довел направо до нея — чрез вярата в Христос (срв. Рим. 10:4). Но, устремени към външната страна на закона, те се отклонили по лъжливия път на делата.
Апостолът съвсем не казва, че Израил е паднал заради самата си привързаност към закона на Мойсей, а по-скоро показва, че народът не е разбрал истинския смисъл на закона — този, който е трябвало да го доведе до Христа.
Колко трагично е това за народа, който се е гордеел най-много именно със своя закон и въпреки това е останал вътрешно чужд на неговия дух.
Проф. А. П. Лопухин
“закона на правдата”. Идеалът, към който се стремели юдеите, не била самата праведност, а законът за нея — не същността, а сянката ѝ; не духът, а буквата. Ако те действително бяха търсили самата правда, Законът би ги довел направо до нея — чрез вярата в Христос (срв. Рим. 10:4). Но, устремени към външната страна на закона, те се отклонили по лъжливия път на делата.
Апостолът съвсем не казва, че Израил е паднал заради самата си привързаност към закона на Мойсей, а по-скоро показва, че народът не е разбрал истинския смисъл на закона — този, който е трябвало да го доведе до Христа.
Колко трагично е това за народа, който се е гордеел най-много именно със своя закон и въпреки това е останал вътрешно чужд на неговия дух.