И, както предрече Исаия, “ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора”.
И, както предрече Исаия, “ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора”.
Тези се спасяват не защото по природа са „съдове на милостта“, а защото Божията благодат ги е предварила – тя им е дала възможност да чуят и да приемат евангелската проповед. Без тази благодат човек остава „дете на гнева“ (ср. Рим. 1:18, 20).
Така в думите на апостола се съчетават и учението за Божието предопределение, и истината за свободната човешка воля:
Бог привежда към вярата в Христа само онзи, който желае да вярва; а самата възможност човек да приеме благовестието е вече плод на предваряващата Божия благодат и на Неговото дълготърпение.
Но тази благодат действа различно: едни я приемат и се преобразяват, други – не. Причината за това различие се корени вече в самия човек.
Книга на пророк Исаия – глава 1 – стих 9
Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора.
Първа книга Моисеева – Битие – глава 19 – стих 24
Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето,
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
След като каза, че остатъкът ще се спаси, апостолът сега обяснява какво означава това. Бог е оставил за нас избраното семе и хляб, защото думата „остави“ тук е употребена в смисъл на „избра“. Ако Бог не беше запазил този остатък, ние бихме загинали напълно, подобно на жителите на Содом и Гомора, които бяха осъдени заради своите грехове.