Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 27

Този човек, казва апостолът, стои и се моли не защото Бог не знае нашите нужди. Онзи, Който „изпитва сърцата“, знае „каква е мисълта на Духа“, тоест на духовния човек. Той се моли вместо вярващите, събрани в Църквата, понеже те са свети — и измолва това, което е угодно Богу. Всичко това става, за да се научим и ние да се молим „по Божията воля“, тоест за онова, което наистина Му е угодно. Затова, ако самият Дух ходатайства за нас, не скърби, когато те оскърбяват или притесняват.

Апостолът обяснява защо Духът се застъпва за нас с безсловесна молитва.

„Оня, Който изпитва сърцата“. Бог е наречен така, защото Светият Дух обитава в сърцето на възродения човек (Рим. 5:5). Макар Неговото ходатайство да не се изразява външно, Бог, Който прониква в човешките сърца, знае за него.

„Каква е мисълта на Духа“ (τὸ φρόνημα τοῦ Πνεύματος) – т.е. какво изразяват тези въздишки, накъде е насочено застъпничеството Му.

„понеже…“. Бог познава молитвата на Духа и я приема. Причината е, че Духът не действа в разрез с Божия замисъл, а напълно в съгласие с него.

“по волята на Бога”. Той ходатайства „по Бога“ (κατὰ Θεόν), тоест така, както желае сам Бог.

“за светиите”. Неговото застъпничество е за вярващите, наречени „светии“, тоест хора, подготвили сърцата си да бъдат храм на Светия Дух.