Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух – за духовно.
Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух – за духовно.
В тези стихове апостолът обяснява защо именно само върху хората, които живеят според Духа, а не по плът, се изпълняват онези заветни очаквания, които имаше законът на Моисей. Причината за това е новото разположение на човешката душа, което напълно съответства на целта, поставена от закона – нагласа мирна и изцяло проникната от духовни, висши стремежи. Междувременно, ходещите по плът нямат високи цели и следователно са далеч от стремежите, които лежаха в основата на многобройните предписания на закона. Първите по този начин се приближават към Бога, а последните все повече и повече се отдалечават от Него.
„които живеят по плът“. Това са хора, напълно предадени на плътта и нейните желания, които в естествения човек – а именно за него говори тук Апостолът – винаги са греховни.
„за плътско мислят“. Цялото им мислене, воля и чувства са насочени единствено към онова, което служи на интересите на плътта, това са „делата на плътта“, страсти и пожелания, за които Апостолът говори в Посланието до галатяни (Гал. 5:19, 24).
„които живеят по дух“. Това са хората, християни, които изпълняват онова, което изисква Духът – най-висшият принцип в човешкото битие. Именно тук се изпълнява оправданието на закона (ст. 4), защото самият закон е духовен (Рим. 7:14).
От Йоана свето Евангелие – глава 3 – стих 6
роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 2 – стих 14
Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Тези, които са се предали на неумереното робство на плътта, винаги мислят за плътското и никога не разсъждават за божественото; а онези, които изцяло са се подчинили на Духа, мислят и вършат всичко духовно.