За да не каже някой: „Каква полза имам аз от това, че Христос победи в онази плът, която прие?“, апостолът обяснява: именно заради теб е тази победа. „Оправданието“, казва той, тоест целта на закона (защото законът имаше за цел да оправдае човека), се изпълнява в нас. Това, което законът се стремеше да постигне, но не можеше, Христос извърши за нас. Негово бе делото да се бори, а ние се ползваме от победата. Затова и няма да грешим, ако не живеем...
За да не каже някой: „Каква полза имам аз от това, че Христос победи в онази плът, която прие?“, апостолът обяснява: именно заради теб е тази победа. „Оправданието“, казва той, тоест целта на закона (защото законът имаше за цел да оправдае човека), се изпълнява в нас. Това, което законът се стремеше да постигне, но не можеше, Христос извърши за нас. Негово бе делото да се бори, а ние се ползваме от победата.
Затова и няма да грешим, ако не живеем по плът, тоест ако не мислим и не се ръководим от плътското. Но само това, да не мислим плътски, не е достатъчно; необходимо е, както вече бе казано, да имаме и духовно мислене. Поради това апостолът добавя: „но по дух“. Защото, както казва Давид: не само „отклони се от злото“, но и „върши добро“ (Пс. 33:15).
След като чухме, че Христос ни е дарувал победата, не бива никак да отпадаме, а трябва да съхраним благодатта на „водната баня“ (Еф. 5:26), тоест на кръщението, защото сега за нас борбата е много по-лека, отколкото беше преди.
Апостолът тук посочва каква е била целта на Бога, когато Той е унищожил силата на греха в плътта. Чрез това Бог е желаел да се изпълнят върху нас стремежите на закона – да установи праведност и да направи хората праведни (оправдание – τὸ δικαίωμα τοῦ νόμου). „живеем не по плът…“ (букв. ходещите не по плът, μὴ κατὰ σάρκα περιπατοῦσιν) – ето чертите на истинския християнин, който в своя живот представлява онова, което е имал предвид Мойсеевият закон. Човек непременно трябва...
Апостолът тук посочва каква е била целта на Бога, когато Той е унищожил силата на греха в плътта. Чрез това Бог е желаел да се изпълнят върху нас стремежите на закона – да установи праведност и да направи хората праведни (оправдание – τὸ δικαίωμα τοῦ νόμου).
„живеем не по плът…“ (букв. ходещите не по плът, μὴ κατὰ σάρκα περιπατοῦσιν) – ето чертите на истинския християнин, който в своя живот представлява онова, което е имал предвид Мойсеевият закон. Човек непременно трябва да постъпва така, както го учи Духът – Духът Христов или Божи (срв. стих 9). Постъпва (ходи) по плът онзи, който изпълнява греховните пожелания, живеещи в плътта (Рим. 7:18), а по Дух постъпва този, който следва във всички прояви на живота си влечението на Светия Дух.
Това уточнение за „ходенето“ на човека показва, че Бог създава за него не необходимост, а само възможност за осъществяване на целите на закона. Осъществяването на това зависи от самите хора – за тази цел те трябва единствено да следват указанията на Божия Дух.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
За да не каже някой: „Каква полза имам аз от това, че Христос победи в онази плът, която прие?“, апостолът обяснява: именно заради теб е тази победа. „Оправданието“, казва той, тоест целта на закона (защото законът имаше за цел да оправдае човека), се изпълнява в нас. Това, което законът се стремеше да постигне, но не можеше, Христос извърши за нас. Негово бе делото да се бори, а ние се ползваме от победата.
Затова и няма да грешим, ако не живеем по плът, тоест ако не мислим и не се ръководим от плътското. Но само това, да не мислим плътски, не е достатъчно; необходимо е, както вече бе казано, да имаме и духовно мислене. Поради това апостолът добавя: „но по дух“. Защото, както казва Давид: не само „отклони се от злото“, но и „върши добро“ (Пс. 33:15).
След като чухме, че Христос ни е дарувал победата, не бива никак да отпадаме, а трябва да съхраним благодатта на „водната баня“ (Еф. 5:26), тоест на кръщението, защото сега за нас борбата е много по-лека, отколкото беше преди.