Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 3

След като спомена за Духа, апостолът сега споменава и за Отца, и за Сина, като по този начин ни учи на тайната на Светата Троица. Изглежда, че той говори против закона, но всъщност не е така. Защото не казва, че законът е извършвал зло, а че е бил „безсилен поради плътта“. А как е бил отслабен? Чрез плътта, тоест чрез плътското мъдруване.

След това става ясно какво точно иска да каже апостолът. Както вече бе казано, той има предвид, че макар законът и да поучаваше, не можеше да победи прекомерно плътското мислене. Затова Отец изпрати Своя Син „в подобие на плът греховна“ — тоест имащ плът, по същество подобна на нашата греховна, но без грях. И тъй като апостолът спомена греха, прибави и думите „в подобие“: Христос прие не друга, а същата плът, каквато имаме и ние, и я освети и увенча, като осъди греха в приетата плът и показа, че самата плът не е греховна по природа.

Представи си, че царски син, виждайки на пазара как бият една жена, се нарича неин син и така я освобождава от ръцете на биещите. Така направи и Христос.

Изразът „в жертва за грях“ може да се разбере и по-просто: Отец изпрати Своя Син „в жертва за грях“, тоест за да победи греха. Обяснявайки това, великият Йоан Златоуст казва: Христос изобличи греха, който тежко съгреши. Докато грехът убиваше грешниците, той сякаш имаше законно право да им носи смърт; но понеже извърши неправда, бе сам осъден. Затова Бог изпрати Своя Син — както за да покаже неправдата и злото на греха, така и за да го осъди по справедливост, та дяволът да не може да каже: „Христос ме победи със сила.“

Тук апостолът обяснява как е станало нашето освобождение от закона на греха и смъртта. Тъй като руският превод на този стих не предава точно смисъла на оригинала, тук се предлага по-точен превод: „Защото това, което беше непосилно за закона, понеже той беше безсилен поради съпротивата от страна на плътта (διὰ τῆς σαρκός), Бог, като изпрати Своя Собствен Син в подобие на греховна плът и заради греха, окончателно осъди (или: отне му всякакви права над човека – κατέκρινεν) греха в плътта.“

“онова, което законът не можеше” Законът Мойсеев, за който тук говори апостолът, имаше за цел и унищожението на греха, и оправданието на човека пред Бога. Но той не можеше да постигне това, защото човешката плът беше под властта на греха, който я подбуждаше постоянно към съпротива срещу закона. Такова съпротивление законът не можеше да сломи. Той можеше само да осъжда грешниците, а грехът продължаваше да пребъдва в човека. Всяко усилие на закона да осъществи у човека висшите си цели завършваше поради това с пълен неуспех!

„Своя Собствен Син“ (τὸν ἑαυτοῦ υἱόν). Има се предвид Единородният Син Божи (срв. Йоан 10:36), апостолът употребява този изказ, за да посочи изключителността на мярката, предприета от Бога за унищожаването на силата на греха.

„в подобие“ (ἐν ὁμοιώματι) на греховна плът”. Плътта у Христа беше същата като у нас – не някаква небесна материя. Но имаше и важно различие от нашата: в Неговата плът нямаше грях. Грехът би искал да намери достъп в Христовата плът, както намери достъп в нашата, но това не му се удаде. Мислите и желанията на Христа, да не говорим за делата Му, винаги оставаха чисти и свети. Грехът не можеше да предизвика в Христовата плът нищо греховно, което да се отрази и в духовния Му живот и да произведе в Него греховни желания.

„за грях“ (περὶ ἁμαρτίας). Тези думи показват причината, поради която стана изпращането на Божия Син. Пряко указание за жертвеното значение на Христовата смърт тук няма (но в руския превод, както и в българския, такова значение е признато; там към думите „за грях“ е прибавено „в жертва“).

„осъди“ (или: унищожи). Съответстващата на този изказ гръцка дума κατακρίνω значи всъщност „осъждам“. Но от контекста се вижда, че тук става дума не само за осъждане, за обявяване на присъда, а за фактическо изпълнение на присъдата, следователно – за унищожение или поне за лишаване на греха от всякаква сила. Законът на Мойсей също осъждаше греха, но не можеше да приведе присъдата си в изпълнение.

„в плътта“.  Умирайки заедно с Христа, ние също умираме със своята греховна плът, и грехът вече няма в нас опора за себе си, а ние лично продължаваме своето съществуване, подчинявайки се вече не на плътта, а на духа.