Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.
Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.
Причината законът да донесе на човека проклятие вместо благословение се крие в развратеността на човешката природа. Човекът е плътско същество и плътта му е напълно подвластна на греха, който е станал закон за неговата воля. Въпреки това в естествения човек, освен плът, има и „душа“ (или, както апостолът казва – „ум“), и душата не може да не признава ползата от Божия закон, желае да го изпълнява. Но, за съжаление, истинското „аз“ на човека е безсилно в стремежите си към добро. Действащото начало е плътта, която сама по себе си е безволев инструмент в ръцете на греха. Така се получава, че едно и също лице и иска доброто, и върши злото. При тези условия естественият човек не е в състояние да спазва закона, а самият закон, вместо да дава оправдание, води човека единствено до съзнание за собственото му безсилие.
„законът е духовен“ (πνευματικός) – т.е. произхожда от Божия Дух (срв. Рим. 1:11). „Законът е написан от Божия Дух“ (блаж. Теодорит). Затова той е „наставник на добродетелта и враг на порока“ (Йоан Златоуст).
„пък аз съм от плът“ (σάρκινος) – т.е. аз, както и всеки друг невъзроден и не изкупен човек, по своята природа търся само онова, което е приятно (затова апостолът от ст. 14 нататък използва навсякъде сегашно време, за да опише състоянието си). У него има добри заложби, но те са отслабени и заглушени.
Трябва да се отбележи, че „от плът“ (σάρκινος) не е съвсем същото като „плътски“ (σαρκικός). Второто означава състояние, в което човек определя решенията и действията си единствено от плътта, без изобщо да се забелязват добри заложби. Първото обаче обозначава само преобладаване на нисшия, физически живот (срв. 1Кор. 3:1,3).
„продаден на греха“ означава напълно зависим от силата на греха – както робът е от господаря си. Това не значи, че човек е принуден непременно да греши, а че грехът има огромна власт. „На дело е така – казва св. Теофан, – че грешащият заради самолюбието и страстите си винаги го прави доброволно. Грехът представя нещата така, че на човека му се вижда по-удобно да постъпи против закона, отколкото според закона – и тогава съгрешава. Той може и да не греши, но обича греха дотолкова, че изобщо не гледа какво иска правдата.“
Книга на пророк Исаия – глава 50 – стих 1
Тъй казва Господ: де е разводното писмо на майка ви, с което я напуснах? или на кого от Моите заемодавци ви продадох? Ето, вие сте продадени заради греховете си, и заради вашите престъпления майка ви е напусната.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Апостолът каза, че грехът се е открил чрез заповедта. Затова, за да не си помислиш, че виновник за греха е законът, той изрича общо заключение: „защото знаем, че законът е духовен“. С други думи, на всички е известно и от всички е признато, че законът в никакъв случай не е причина за греха, а е „духовен“, тоест наставник в добродетелта и враг на порока.
Откъде тогава идва грехът при такъв чуден наставник? – От нерадението и немощта на учениците. „Аз съм от плът“, казва апостолът, сиреч цялата човешка природа, както преди даването на закона, така и по време на закона, беше изпълнена с множество страсти. Защото вследствие на престъплението на Адам ние не само станахме смъртни, но и самата ни природа се изпълни със страсти, предаде се на греха и стана негова робиня, така че дори глава не можеше да повдигне.