Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 7 – стих 6

За да не огорчи юдеите, апостолът не казва: „законът е отменен“, а по-меко: „ние се освободихме от него“. Тоест, отърсихме се, прекъснахме връзките си с него, умряхме за него и станахме като мъртви и неподвижни спрямо оковите, които ни държаха. А тези окови са грехът, защото именно чрез него ние бяхме оковани като с вериги. Но ние умряхме за греха, за да „служим на Бога в обновлението на духа, а не по ветхата буква“.

В древността добродетелният живот беше труден, защото Адам и потомците му носеха в смъртното тяло множество природни немощи. Сега обаче, чрез благодатта Христова, получена в Кръщението, нашата природа е подкрепена от Духа, Който ни направи нови и обновени, и ни освободи от слабостта и безсилието на буквата. Затова при закона девството беше рядкост, а днес в Църквата има хиляди, които благочестиво водят девствен живот. Същото може да се каже и за презрението към смъртта.

Освобождението от закона не означава освобождаване от всякаква зависимост. Напротив – вярващият, освободен от закона, поема по-висше и по-добро служение – живот, обновен от Духа. Това ново състояние, в което вярващите са въведени чрез Светия Дух, е пълна хармония между стремежите на сърцето и нравствените задължения. Тогава човек с радост върви по пътя на себеотрицанието и жертвоготовността от любов към Бога.

На това състояние е противоположно предишното, което апостолът нарича живот „по старата/ветха буква“. Под тази „стара буква“ (ср. Евр. 8:13) той разбира остарелия Мойсеев закон, наречен така, защото насочва вниманието главно към външното състояние на човека и със своите предписания остава нещо външно и чуждо за него. Несъмнено, тук, както и по-нататък, апостолът има предвид читатели, които са по произход евреи или прозелити на юдаизма.