А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците.
А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците.
Първа книга Моисеева – Битие – глава 15 – стих 6
Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.
Книга на пророк Исаия – глава 28 – стих 16
затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами.
Книга на пророк Авакума – глава 2 – стих 4
Ето, горделивата душа не ще се успокои *, а праведният чрез вярата си ще бъде жив.
Проф. А. П. Лопухин
Започвайки най-важната, положителната, част на своето послание, апостолът с кратки и ясни думи посочва, че оправданието, което не можеше да се получи чрез изпълнение на закона, сега се дава от Самия Бог. Бог го дава на всички, които вярват в Иисус Христос, в извършеното от Него изкупление. При това апостолът разяснява, че в Христовата смърт, приета от Него за греховете на цялото човечество, Бог яви Себе Си, от една страна, като строг съдия на човешките грехове, а от друга – като милващ и спасяващ хората.
„А сега“ – досега, до Христос, цялото човечество се е намирало в състояние на грях и отчуждение от Бога. Сега обаче, с основаването на Христовата Църква, то получава възможност за оправдание и спасение.
„без закона“ – християните измежду юдеите изобщо трудно можели да се откажат от своята привързаност към закона на Мойсей, да скъсат връзката с величественото храмово богослужение и да престанат да принасят жертви. „Виждаш, брате – казваха на Павел апостол Яков и йерусалимските презвитери, – колко хиляди юдеи са повярвали, и всички те са ревнители на закона!“ (Деян. 21:20). Християните от юдеите, живеещи далече от Йерусалим (в Гърция, Рим), също хранели симпатия към закона, като смятали, че той помага на човека в делото на оправданието, предпазвайки го от грехове (Рим. 6:15 и сл.).
Апостолът, имайки предвид тази заблуда, което можела да увлече и неговите читатели – християните от езичниците, решително отхвърля всяка нужда от закона за оправдание, което сега се дарява на хората в Христа Иисуса.
„яви се“ – т. е. стана явна. Преди Божията правда, по думите на апостола (Кол. 3:3 и сл.), беше като скрита тайна, а сега стана достъпна за всички като исторически факт, като жива действителност.
„Божията правда“ – вж. Рим. 1:17. И тук този израз означава Божията праведност, която се усвоява от човека чрез вяра в Христос, и чрез която човекът става ново създание – очистен и оправдан.
„засвидетелствана“ – макар че изпълнението на закона е излишно за оправданите в Христа, това не значи, че новият начин на оправдание е в противоречие с откровението на Стария Завет.
“От закона и пророците“, т. е. целият Стар Завет (ср. Мат. 5:17), предвъзвестиха това оправдание чрез вяра, което сега се дава на цялото човечество (ср. Рим. 1:17 – пророчеството на Авакум; и в Рим. 4 примерът на Авраам).