Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 1 – стих 3

„За Своя Син“. Благата вест, която Бог днес предлага на човечеството чрез апостолите Си, има за център Неговия Син. Цялото съдържание на Евангелието се съсредоточава именно около личността на Иисус Христос. В какъв смисъл Христос е наречен тук „Син Божи“?
Тъй като апостолската проповед представя Христос като Син Божи още от предвечността, преди въплъщението, и също така след като се е явил в човешка плът, следва, че апостол Павел употребява този израз в най-широкия му и пълен смисъл. Христос е Син Божи и в славата на предвечното Си битие, и при живота си на земята. Дори когато приема плът, Той остава Единороден Син Божи.

Някои тълкуват израза „Син Божи“ като указание за теократичен цар или  Месия в по-висок, символичен смисъл. Но това разбиране трудно може да се приеме, особено като имаме предвид, че в Евангелието от св. Йоан (Йоан 1:49) изразите „Син Божи“ и „Царят на Израил“ се използват редом, но като различни понятия. Други смятат, че с този израз се подчертава единствено нравственото съвършенство на Христос и Неговото постоянно общение с Бога. Но това тълкуване също не издържа, тъй като апостол Павел в Посланието до римляните (8:3) говори за предвечно съществуване на Сина, което надхвърля просто морална или духовна близост с Бога. Съществува и мнение, че Христос се нарича Син Божи поради чудното Му раждане от Светия Дух. Но и тази интерпретация противоречи на вече посочения стих от Рим. 8:3, където става дума не за момент от човешкия Му живот, а за вечното Му битие. Има и такива, които свързват наименованието „Син Божи“ със славата, която Христос приема след извършеното изкупление. Но в четвъртия стих от първа глава апостол Павел не говори за титла, придобита едва след възкресението, а за достойнство, което Христос има още преди въплъщението. С други думи, Неговото Божествено Синовство предшества и земния Му живот, и небесната Му слава. Следователно, напълно основателно можем да приемем, че с израза „Син Божи“ апостол Павел посочва истинското Божествено достойнство на Христос. Тази вяра в Христос като истински Бог апостолът изразява и в други свои послания, например в 1 Кор. 8:6, 10:4; Фил. 2:6; Кол. 1:15–17.

„Роден по плът от Давидово семе“. Въпреки че Христос е Син Божи, Той се е явил в плът, роден като човек, произхождащ, по човешко родословие, от рода на цар Давид. Изразът „по плът“ уточнява, че това потомство е по човешка, а не по божествена природа. Апостол Павел говори за чудното раждане на Христос и на други места, като подчертава Неговата безгрешност (вж. Рим. 8:3; 2 Кор. 5:21). Ако Павел приемаше, че Христос е само син на Йосиф и роден по естествен начин, той не би могъл да Го изключи от участта на всички хора, наследствения грях. Затова е ясно, че за апостола Христос е едновременно истински човек и истински Божи Син.

Забележително е, че най-подробният разказ за чудното, свръхестествено раждане на Христос се намира в Евангелието на св. Лука, сподвижник на апостол Павел.