И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.
И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.
Втора книга Царства – глава 1 – стих 16
И Давид му каза: твоята кръв да бъде върху главата ти, понеже твоите уста свидетелствуваха против тебе, когато казваше: убих помазаника Господен.
От Матея свето Евангелие – глава 23 – стих 35
за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника.
Деяния на светите Апостоли – глава 18 – стих 6
Но, понеже те се противяха и хулеха, той си отърси дрехите и им каза: кръвта ви - върху главите ви! Аз съм чист; отсега отивам при езичниците.
Проф. А. П. Лопухин
Според юдейския обичай, когато определяли смъртното наказание, съдиите в знак на това, че са произнесли правилната присъда и ще носят отговорност за смъртта на осъдения, полагали ръцете си на главата му и казвали: “Кръвта ти е на твоята глава” (2 Цар. 1:16; ср. Мат. 23:35; Деян. 18:6; Йер. 2:35). Това, което юдеите са искали да кажат, е, че ако Христос е бил разпнат, те поемали отговорността за Неговата екзекуция – и не само те, но и децата им, нека бъдат отговорни за това. Ясно е, че тези думи първоначално не са били изречени от всички присъстващи, а само от неколцина и едва след това са започнали да се чуват сред развълнуваната тълпа. Може би някои са казали: τό αἷμα αὐτοῦ ἐφ´ ἡμᾶς, а други са добавили: καὶ ἐπὶ τεκ´να ἡμῶν. Трябва да се отбележи, че еврейският или арамейският вик може да е бил малко по-кратък от гръцкия или руския текст и по този начин да е бил по-подходящ да се подеме като вик от огромната народна тълпа. Ясно е, че децата на евреите са отговорни за кръвта на Праведника само доколкото са участвали или участват в нечестието на своите предци.