като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.
като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.
Деяния на светите Апостоли – глава 13 – стих 28
и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие.
От Лука свето Евангелие – глава 23 – стих 22
Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.
Проф. А. П. Лопухин
Sic in inferno quoque sentient damnati (ето как ще се чувстват осъдените в ада). Юда се явил пред първосвещениците и старейшините, очевидно първоначално с просто предложение да върне парите. Той ги държал в ръце. Като причина за връщането им той изтъкнал своя грях, който се състоял в това, че довел до предаването на смърт на невинния Христос. Няма и следа това покаяние на Юда да е било искрено. Той говори като хората, които наричат себе си грешници, но в действителност не мислят за покаяние или поправяне. В очите на Юда не се виждат сълзите, които Петър е пролял. Юда се сблъскал с едно студено, безразлично отношение към себе си и извършеното от него, което било равносилно на пълно презрение. Юда разбира, че е извършил проклето дело и това го тласка към отчаяние. Законът гласял: “Проклет да е онзи, който взема подкуп, за да убие душа и да пролее невинна кръв! И целият народ ще каже: “Амин” (Втор. 27:25). (Срв. 1 Мак. 1:37; 2 Мак. 1:8.)