И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
Деяния на светите Апостоли – глава 1 – стих 18
но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;
Проф. А. П. Лопухин
Саркастичните думи на първосвещениците го накарали да хвърли тридесетте сребърника през стената, която отделяла двора на свещениците в храма, и то да ги хвърли с такава сила, че всички или някои от тях достигнали по мраморния под чак до вратата на храма. След това отива на неизвестно място – сам (ἀνεχώρησεν) – слага край на живота си (срв. 2 Цар. 17:23).
Колкото и прост да е този разказ сам по себе си, в него има значителни трудности, независимо от казаното в Деян. 1:18 и сл. На първо място, въпросът за мястото, където Юда е хвърлил сребърниците. То се нарича ναός – храмът. Думата се среща често в Новия Завет както в буквален, така и в преносен смисъл (напр. 1 Кор. 3:16). Там, където се използва буквално, трябва да се разбира само храмът, който съответства на скинията, а не местата и дворовете в близост до храма (вж. Мат. 23:35, 27:51). Но тогава възниква въпросът как Юда е могъл да проникне в самия храм, т.е. в притвора или светилището, след като само свещениците са имали достъп до него? Отговаряйки на този въпрос, Цан и други приемат, че под ναός тук трябва да се разбира не самият храм, а целият τό ἱερόν, т.е. всички храмови сгради. В това по-широко значение думата се среща у Йосиф Флавий. Някои смятат, че Юда първо е занесъл парите в дома на Каиафа и дори на Пилат, в преторията, където са били членовете на Синедриона, обвинили Христос, и тъй като те не са искали да приемат парите там, той е отишъл в храма и е хвърлил парите там. Много по-вероятно е представеното по – горе мнение, че това не е бил самият храм в собствения смисъл на думата, а храмът заедно със свещеническия двор, както е в Мат. 23:16, 21, 35; Мат. 26:61. По този начин Юда хвърля парите в двора на свещениците.
Следователно възниква въпросът: Как първосвещениците (ἀρχιερεῖς), заедно със старейшините, са били в храма, когато са били заети със съда над Иисус Христос пред Пилат? Според блаж. Августин Юда занесъл парите в храма след три часа в петък вечерта, когато Христос умрял на кръста, а свещениците били заети с богослужението. Други обясняват случая с факта, че не всички членове на Синедриона са били в дома на Пилат и че някои от тях ( за да наблюдават реда в храма) са останали в храма. Други смятат, че Юда се е срещнал с първосвещениците и старейшините в храма, когато Христос е бил отведен при Ирод.
В крайна сметка обаче е трудно да се каже кога е настъпила смъртта на Юда – дали в същия ден, в който е умрял Христос, или по-късно. Изглежда, че евангелистът поставя смъртта му във време, по-ранно от смъртта на самия Христос.