Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,
Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,
Деяния на светите Апостоли – глава 1 – стих 18
но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;
Проф. А. П. Лопухин
За смъртта на Юда се разказва в Матей и в Деян. 1:16 – 20. Няма съмнение, че и на двете места се разказва една и съща история. Но в детайлите двата разказа са доста различни. Фактът, че Юда връща сребърниците на първосвещениците и старейшините, като ги хвърля в храма, не се споменава в Деяния. Напротив, съобщава се, че самият Юда е купил нива с парите. Разказите за смъртта на Юда също се различават. Според Матей той се обесил, а според Лука (Деяния) е паднал, “като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа”. Въз основа на тези и други разлики някои смятат, че или и двата разказа са “легендарни”, или само този на Матей, или само този на Лука. Но в действителност няма никаква реална разлика в разказите на Матей и Деяния. Произходът на различията се обяснява с факта, че нито Матей, нито Лука, нито някой от другите апостоли са били, както се разбира от само себе си, очевидци на смъртта на Юда и следователно в своите разкази са предали само такава информация, която е била разпространена сред хората.
Твърдо е установено, че “земята на кръвта” и в двата разказа е една и съща. Също толкова сигурно е, че апостол Петър в Деянията на апостолите под думите “заплата за своята неправда” няма предвид нищо друго освен тридесетте сребърника, за които пише Матей. Но парите, които Юда веднъж тайно си присвоява от кутията, не биха могли да бъдат “неправедната заплата”. Вероятно Юда сам е купил земята веднага след като е получил парите за предателството, в сряда или четвъртък. Но скоро след това се е отказал от покупката, като все още не бил платил парите. Занесъл ги на първосвещениците, след което си е тръгнал и се е обесил. Петър, като казва, че казаното в Псалм 68:26 се е изпълнило върху Юда, обяснява как земята, принадлежаща на Юда, е станала известна като “земя на кръвта”. Той извежда името “земя на кръвта” очевидно от кървавия край на Юда, а не от парите за кръвта, както прави Матей. Но двете производни не се изключват взаимно. Много е вероятно Юда да е умрял в полето, което е купил. Това може да е дало повод на първосвещениците да купят именно тази нива, където Юда се обесил.
“Разкая се” – за значението на μεταμέλομαι вж. коментарите към Мат. 21:32. Μεταμεληθείς и тук не означава “покаял се” “в библейския смисъл”, а – опомнил се, защото ако Юда наистина се беше покаял, щеше да му бъде простено, както на Петър. Думата μεταμεληθείς тук има специално значение. Когато Юда видял, че Спасителят е осъден на смърт, той нито се разкаял, нито изпитал съжаление, а само загубил последната си надежда. Всъщност той не е успял да се присъедини към първосвещениците и тяхната партия. Делото било извършено и Юда, който бил от учениците на Христос, сега вече се оказал напълно ненужен на враговете на Христос. От друга страна, Христовите ученици, след постъпката на Юда, също не можели да го приемат. Така Юда остава сам със себе си и парите си. Той се чувствал сам в света и тази самота била ужасна. Той нямал приятели. Сред тези условия видял постъпката си по различен начин – без никакви украшения, тълкувания или оправдания в смисъл на практичност и необходимост. Преди извършването на всяко греховно деяние то винаги се представя по привлекателен начин, иначе нямаше да има повод за грях и хората щяха да се справят без него, нямаше да имат нужда да извършват греха. Така и Юда преди предателството виждал в своята постъпка ползата, спечелването и благоволението на важни и влиятелни лица – въображението му е рисувало всички тези неща в най-розова и привлекателна светлина. Но щом го извършил, цялата му привлекателност мигновено изчезнала и останала само смрад. “Пътят, улиците, хората – всичко сякаш свидетелства срещу Юда и за Христос”. Христос бил осъден на смърт и предаден на Пилат. Христос не бил обидил Юда; всичко, което Христос му казвал, е било за назидание и поправяне. Той започнал да размишлява върху всичко това (μεταμεληθείς) и почувствал в какво ужасно положение се намира. Вонята на душата му станала непоносима, тя пречела даже на неговото покаяние. Юда сметнал, че е най-добре да върне парите на тези, от които са получени. По този начин поне престъплението, извършено от предателя, можело да бъде донякъде смекчено и поне да има вид на безкористна постъпка. Глаголът ἔστρεψεν е същият като в превода на Седемдесетте, в Ис. 38:8 – тук той означава връщане на нещо, собствено обръщане назад; в други случаи обикновено се използва ἀποστρέφειν.