От Матея свето Евангелие – глава 27 – стих 2

По смисъл разказът на синоптиците тук е същият. Йоан допълва: “Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата”. Ако Йоан беше завършил речта си с думата “осквернят”, това щеше да е съвсем разбираемо, защото тук под това щеше да се разбира най-общо оскверняването от езичниците. Но думите му “за да се яде пасхата” показват, че вечерта на този ден враговете на Христос са възнамерявали да ядат пасхата. Тъй като е невъзможно да се предположи, че в този случай те биха се отклонили от законовите наредби, които предписват пасхата да се яде от 14 до 15 нисан, се прави изводът, че Сам Христос е изпълнил пасхата от 13 до 14 нисан, т.е. преди времето, определено в закона. Този проблем е много труден и не може да се смята за решен до момента от библейската екзегеза. Както беше посочено по-горе, най-вероятното мнение е, че “пасхата” от Йоан 18:28 се отнася до “хагига”, т.е. мирните пасхални жертви, принасяни през пасхалната седмица. Законите за тях са изложени в отделен талмудически трактат, който се нарича “хагига” (вж. Талмуд, прев. Переферкович, т. 2, с. 513 – 533). Твърди се, че ако под “пасхата” от Йоан 18:28 се разбираше яденето на пасхалното агне, то евреите нямаше да имат защо да се страхуват от оскверняване, защото са можели да се освободят от него чрез измиване до вечерта. Но влизането в преториума сутринта на първия пасхален ден и оскверняването правело невъзможно за членовете на Синедриона да принесат мирните пасхални жертви (“хагига”), които също се наричали пасха. “Никой компетентен юдейски археолог не би отрекъл, че песах (пасха) може да се отнася и за “хагига”. Мотивът, който Йоан приписва на членовете на Синедриона, обаче предполага, че в настоящия случай песах е трябвало да се отнася до “хагига”, а не до пасхалното агне.”

“Като го вързаха” – изразът показва, че Спасителят е бил развързан по време на нощния процес в събранието на Синедриона; сега, когато Той бил окончателно осъден, отново бил вързан, за да бъде отведен при Пилат. Причината за отвеждането Му при Пилат е, че след като Юдея, заедно със Самария и Идумея, е била превърната в римска провинция (след Архелай), jus gladii (правото на меча) и jus vitae aut necis (правото на живот или смърт) са били отнети от юдеите. Поради това членовете на Синедриона не можели да изпълнят собствената си присъда (тя била ultra vires) и трябвало да я представят на Пилат за одобрение. Пилат управлявал Юдея доста дълго време. Той бил петият прокуратор на Юдея. Филон го обвинява в “подкупничество, насилие, алчност, жестокости, обиди, неразумни и чести убийства, безкрайни и непоносими жестокости”. Разказите за Пилат, съобщени на различни места от Йосиф Флавий и в Новия Завет, съвпадат по същество с това, което Филон казва за Пилат, и показват, че характеристиката му не е написана под влияние на омраза и раздразнение, които юдеите по принцип изпитвали към езичниците и особено към прокураторите.

Разглежданият стих е едно от най-важните доказателства, непреднамерено дадени от евангелистите, за идеята, че членовете на Синедриона, осъждайки Христос на смърт, са знаели на какво се надяват и са били уверени, че ще получат потвърждение на присъдата си от човек като Пилат. Той бил назначен за прокуратор от император Тиберий през 12-ата година от управлението му (26 г. сл. Хр.). Преди Пилат прокуратори са били Копоний, Марк Амбивий, Аний Руф и Валерий Грат. В края на 36 г. пр. н. е. по жалба на самаряните, подадена до легата на Сирия Вителий, Пилат е освободен от длъжност и изпратен в Рим за съдебен процес. Той пристига там скоро след смъртта на император Тиберий и е заточен във Виена (в Галия), където според Евсевий (Църковна история, II, 17) се самоубива при управлението на Гай Калигула.

Името на Пилат се изписва по различен начин на гръцки: Πειλᾶτος и Πιλᾶτος (Πιλάτος). Предполага се, че Понтий (Πόντιος, Pontius) е първото му име, което показва връзката му по произход или осиновяване с древното самнитско фамилно име Понтий, а Пилат е фамилно име. Значението на думата Пилат е обяснявано по различен начин. Някои пишели Pileatus – думата обозначавала човек, който носел pileus или pileum, шапка от филц, която се слагала на робите при освобождаването им (manumissio). Ако тази деривация е вярна, би било възможно да се мисли, че Пилат е произлязъл от някои освободени роби. Други извеждат фамилното име на Пилат от pilum – стрела, копие. Но и двете производни са съмнителни, както е съмнително, че Пилат не е име, а фамилия (в нашия Символ на вярата – “при Пилат Понтийски”: Пилат е име, а Понтийски е фамилия). Пилат е римски прокуратор на Юдея, Самария и Идумея. Прокураторите се назначавали от самия император, но били подчинени на управителя на Сирия или пропретора. На гръцки език длъжността на прокуратора се е наричала ἐπίτροπος – дума, която се среща в Мат. 20:8; Лука 8:3; Гал. 4:2. Но в Евангелието на Матей той е наречен ἡγεμών – “водач” (Мат. 27:2, 11, 14 – 15, 21, 23, 27; Мат. 28:14); възможно е и Лука да го нарича така (Лука 20:20).