След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.
След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.
От Марка свето Евангелие – глава 14 – стих 32
Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.
От Лука свето Евангелие – глава 22 – стих 39
И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк 14:32; Лука 22:40).
Думата “Гетсимания” е обяснена от Йероним като vallis pinguissima (най-плодородната долина), най-вероятно произлизаща от “гет шемет” – маслодайна преса. Мястото се е намирало от западната страна на Елеонския хълм, в подножието, и е било първото място, което е трябвало да се прекоси след напускането на Йерусалим и преминаването през потока Кедрон. Дълго време то не беше оградено, но наскоро го оградиха и засадиха градина. Ограденото място сега заема почти четириъгълник с размери около 23х21 квадратни сажена и е притежание на католически монаси, които пускат посетителите в градината и я показват на пътниците. Понастоящем там растат осем стари маслини. Вероятно онези маслини, които са растели там по времето на Христос, са били отсечени и на тяхно място са израснали нови, които също са остарели. До католическата Гетсимания подобна градина са направили гърците. Кое място наистина е било мястото на Христовите молитви, не може да се реши. Но приближавайки се или влизайки в оградените градини, пътникът може да бъде сигурен, че се намира на мястото на най-свещените събития от християнската история. Думата Гетсимания се изписва по различен начин на гръцки: Γεθσημανεί, -σημανί и -σημανή. Първото от тези четения е признато за по-вероятно.
“Поседете тук” – μείνατε, стих 38, като “тук” е оригиналният гръцки израз αὐτοῦ вместо ὧδε, както при Седемдесетте (Бит. 22:5; Деян. 15:34, 18:19, 21:4). По-вероятно е наречието ἐκεῖ да се отнася за ἀπελθών – “отиде (оттегли се) там” – ἐκεῖσε, а не за “молил се там”, както е в руския превод. Изразът показва, че, оставяйки учениците, Спасителят се оттегля в по-сенчестата част на Гетсимания, за да се моли. “Той имаше навика да се моли без тях”, т.е. без учениците (св. Йоан Златоуст). Тъй като Пасхата винаги се е празнувала от евреите по време на пълнолунието през март, трябва да се смята, че по това време луната е осветявала Гетсимания с тихия си блясък.