Със самите наименувания показва вътрешното състояние на всекиго, като нарича едните козли,а други – овци, и като показва, че първите не принасят никакъв плод, тъй като от козлите не се получава и най-малък плод, а вторите дават изобилен плод, тъй като овците принасят голяма полза с това, че дават вълна, мляко, агнета, каквито плодове козелът съвсем не дава.
При безсловесните животни принасянето или непринасянето на плод се намира в зависимост от тяхната природа, а при хората – от тяхната воля.
Преводът на руски език е точен, но не изразява изцяло мисълта на оригинала. На гръцки: “от (ἐξ) дясната страна” и “от лявата страна”. Лицето на Съдията ще бъде обърнато към народите, а дясната страна не означава дясната страна към Него (както е при нас в храмовете), а от Него. Вместо ἔριφος от стих 32, сега ἐρίφιον е козле, умалително. Доста е трудно да се обясни това различие. Вероятно τὰ ἐρίφια тук е поставено в по-тясно съответствие с предходното τὰ πρόβατα...
Преводът на руски език е точен, но не изразява изцяло мисълта на оригинала. На гръцки: “от (ἐξ) дясната страна” и “от лявата страна”. Лицето на Съдията ще бъде обърнато към народите, а дясната страна не означава дясната страна към Него (както е при нас в храмовете), а от Него. Вместо ἔριφος от стих 32, сега ἐρίφιον е козле, умалително. Доста е трудно да се обясни това различие. Вероятно τὰ ἐρίφια тук е поставено в по-тясно съответствие с предходното τὰ πρόβατα и означава не толкова “козли”, колкото “козе стадо”, за което не се говори в стих 32, защото козлите са били смесени с овцете и заедно с тях са образували едно стадо. В стих 32 не може да се каже, че пастирът отделя “козето стадо” от “овчето стадо”, защото това не би било точно и не би съответствало на това, което се случва в действителност. Сега, след като козлите (и козите) са отделени, съвкупността от тях, цялото стадо, се нарича τὰ ἐρίφια.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Със самите наименувания показва вътрешното състояние на всекиго, като нарича едните козли,а други – овци, и като показва, че първите не принасят никакъв плод, тъй като от козлите не се получава и най-малък плод, а вторите дават изобилен плод, тъй като овците принасят голяма полза с това, че дават вълна, мляко, агнета, каквито плодове козелът съвсем не дава.
При безсловесните животни принасянето или непринасянето на плод се намира в зависимост от тяхната природа, а при хората – от тяхната воля.