Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
От Матея свето Евангелие – глава 20 – стих 23
И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец.
Проф. А. П. Лопухин
Козлите и овцете в този и следващия стих напълно изчезват. Те са служили само за обозначение на различните групи хора, за които говори Царят. Вместо “овце” се използва изразът “които са от дясната страна”, а вместо “козли” – “които са от лявата страна” (ст. 41). Царят нарича онези, които са от дясната страна, благословени от Неговия Отец, и ги кани да наследят “Царството, приготвено от създанието на света”. “Той не казва: “приемете”, а “наследете”, като свое, като бащино, като ваше, като принадлежащо ви от вечността” (св. Йоан Златоуст).
Изразът “от създанието на света” (ἀπὸ καταβολῆς κόσμου) е трудно да се преведе точно от гръцки език. Καταβολή по употреба от класиците понякога се поставя редом до θεμέλιον, основа; означава понякога оплождане, осеменяване (Евр. 11:11). В новозаветните Писания изразът показва историческо начало с отношение към бъдещето, цел и завършек, защото в καταβολή винаги има отношение към онова, което трябва да бъде възстановено (Кремер). В Новия Завет се прави разлика между времето πρὸ καταβοβολῆς κόσμου, преди създаването на света, и от създаването на света. В настоящия случай не трябва да се разбира предвечно приготовление или подготовка преди създаването на света (срв. Еф. 1:4), но Спасителят използва просто общ израз, за да обозначи едно отдавнашно време, “без да се връща далеч назад”. Изразът може да означава просто “от много отдавна”.
Тук Теофилакт обръща внимание, че преди съда е произнесена реч. “Господ възнаграждава и наказва не преди да разсъждава, защото е човеколюбив, а чрез това ни учи и на това, че не бива да наказваме, преди да сме изследвали делото”. Когато, отбелязва Бенгел, доброто и злото се сравняват помежду си, на доброто винаги се приписва вечно съществуване, така да се каже, предвечно, а за злото се казва, че е отначало (ab exitu). Така е и в настоящия стих (срв. стих 41; 1 Кор. 2:6-7).